Даниел Суарес - Прилив

— Изчакай потвърждение. — Настъпи малка пауза. — Изпратените материали потвърждават настъпването на изменение от първа степен.

— Има ли някакви изтичания на информация от това място през последните седемдесет и два часа?

— Проверявам. — Нова пауза. — Четиридесет и седем електронни писма и осем гласови съобщения са били прихванати, заедно с четиринадесет обновления в социалните медии. Всички те са били прекъснати или пренасочени към Симулационната мрежа, допълнени със симулирани отговори от реципиентите.

— Вестта за това откритие напускала ли е лабораторията?

— Никакви данни, отнасящи се до изменението от първа степен, не са напускали мрежовите граници на инкубатор шестдесет и три.

В такъв случай на него се падаше да вземе решение.

— Препоръчителна насока на действие?

Отговорът дойде почти веднага:

— Ограничаване. Карантинна процедура.

Кулкарни кимна на себе си.

— Това съвпада с моята преценка. Започни процедурата по ограничаване. Отбележи часа.

— Дата и час отбелязани. Екипите пристъпват към действие. Моля, неоперативният персонал да разчисти зоната…

Джон Грейди наблюдаваше как няколко топки за билярд обикалят една около друга сред измененото гравитационно поле. Приличаха на планетите от малка слънчева система, с изключение на това, че движението им се забавяше под влияние на триенето. Той се засмя, а двамата му помощници, Рахарьо Перкаса и Майкъл Лум, хвърлиха още топки в гравитационния кладенец, породен от машината.

Облегнат на бастуна си, Бъртранд Алкот стоеше до Грейди. — Излиза, че вселената е луда като теб, Джон.

— Ето една ужасяваща мисъл.

— Така е. И все пак ти успя.

— Искаш да кажеш, че ние успяхме. Знаеш, че не бих могъл да сторя това без теб.

Алкот само махна с ръка.

— Аз прекарах години да те убедя, че идеите ти никога няма да проработят. — Той погледна към въртящите се топки. — И съм грешал. Както съм грешал за повечето неща през живота си.

Грейди се обърна към него.

— Ти ми даваше предизвикателство, Бърт. Принуждаваше ме да изчиствам теорията си. Да я променям, променям, променям. — Със смях той стисна рамото на стареца. — Не бих могъл да постигна това без теб, не осъзнаваш ли?

Алкот се замисли над думите му. След няколко мига той отвърна, загледан в импровизираните планети:

— Истината е, че нямах какво друго да правя. В собствените си проучвания не бях постигнал нищо. През целия си живот двамата с Грета бяхме очаквали оттеглянето ми. И когато нея вече я няма…

— Ти не си излишен. Аз се нуждая от теб.

Алкот отново мълчеше, този път под влиянието на чувства. В един момент той повдигна очи.

— Родителите ти ще се гордеят с теб.

— А твоите деца ще се гордеят с теб, сигурен съм. Трябва да прекарваш повече време с тях.

— Аз почти не ги познавам. — Алкот стисна дръжката на бастуна си. — Слушай, Джон, искам да ми обещаеш нещо.

— Разбира се. Какво?

— Не постъпвай като мен.

— Аз също обичам работата си, Бърт. В това няма нищо лошо. — Той посочи към гравитационното огледало. — Точно по тази причина успяхме.

— Трябва да обичаш нещо повече от работата си. Нужни са ти хора, които да те обичат. Иначе какъв е смисълът? — Старецът се загледа в нищото. — Онази твоя приятелка… Как се казваше тя?

— Либи.

— Какво стана с нея?

— Тя срещна друг в часовете си по йога. Вече е бременна с детето му. Двамата са щастливи.

Алкот бавно кимна.

Грейди отново погледна към гравитационното огледало.

— Това не е разговорът, който очаквах да водим в този момент, Бърт. Постигнали сме историческо откритие. Трябва да му се радваме.

Сбръчканото лице се обърна към Грейди.

— Животът не чака никого.

— Нима това не е живот?

— Искам да ми обещаеш, че ще живееш и извън ума си. — Алкот стисна рамото му. — Обещай ми. Използвай това откритие, за да бъдеш човек.

По настойчивостта в думите личеше, че възрастният човек говори сериозно. Грейди го погледна в очите и кимна.

— Добре, Бърт, обещавам. Сега ще престанеш ли с това, за да започнеш да обмисляш Нобеловата си реч?

Алкот направи гримаса и го потупа по гърба, при което дланта му се озова в близост до кичурите.

— Тази твоя нелепа коса. След първия път, в който те срещнах, казах на Грета, че ме преследва някакво мърляво хипи.

Грейди се изсмя.

— Косата е календарът на природата.

Тогава той забеляза някакви силуети да влизат в притъмнялата лаборатория.