Даниел Суарес - Прилив

Сега беше ред на учените да се спогледат.

Грейди подаде бутилката си на Кулкарни, който отпи укрепваща глътка. Междувременно брадатият отговори:

— В самото начало ще бъде малък. Както сам споменахте, проучванията ни изискват огромни количества енергия, които да породят специфичните условия дори и в малка зона. За евентуалното ѝ комерсиализиране бихте се нуждаели от почти неизчерпаема енергия…

— Евтина почти неизчерпаема енергия — додаде Алкот.

— Да, неизчерпаема, евтина и лесна за пренасяне енергия. Това би ви позволило да произвеждате устройства, отразяващи гравитацията. Но съществуват и по-практични начини за преодоляване на гравитацията…

Джонсън посочи към пенливата течност, която все още се носеше във въздуха.

— Излиза, че вие сте създали най-скъпата лава лампа. Не ме разбирайте погрешно, наистина изглежда впечатляващо. Но петдесет мегавата…

Кулкарни пристъпи между тях.

— Вие не разбирате колко стойностно може да бъде това откритие за науката.

— Доведохме ви тук в качеството ви на здрав разум, докторе. А вие започвате да се държите като зубърче в музей.

Грейди си все бутилката обратно.

— И аз обожавах посещенията в музея.

Кулкарни се овладя и с кимване се обърна към Алкот:

— Бърт, докажете ми, че в случая не става дума за някакъв вид електромагнетизъм. Във вакуум проявяват ли се същите особености? Можем ли да отхвърлим йонно въздействие?

Алкот се облегна на бастуна си.

— Постигнахме същите резултати и в обезвъздушена среда. — Той се обърна към Грейди. — Джон, покажи на Сам експериментите със специфична обстановка.

Грейди посочи към извиващата се мембрана алкохол.

— Обърнете внимание на формата на полето. Тя ми дава основания да смятам, че електромагнетизмът и гравитацията са свързани, макар и в различни измерения.

Кулкарни се колебаеше:

— Ако изглежда като електромагнитно поле и притежава неговото поведение…

— Не е магнетизъм. Всяка притежаваща маса барионна материя, която поставите в това поле, ще изпита гравитационните ефекти. Буквално каквото и да е.

— Очаквате да повярвам, че само с петдесет мегавата вие надхвърляте притеглянето на цялата планета? Без това да създаде миниатюрна черна дупка или…

— Не, почакайте. В случая ние не създаваме гравитация, а — спомнете си — само я отразяваме . Като огледало. Гравитационно огледало. Това е причината да използваме свръхпровеждащ слой, Купърови двойки и микровълни. Въпросното енергийно огледало може да бъде накарано да отразява гравитацията в различни посоки.

— Да я отразява като фотони?

Този път Грейди не отговори веднага, а прокара пръсти през сплъстената си коса.

— Може би. Още не съм сигурен. Но причината да го оприличавам на огледало или призма е, че ние можем само да модифицираме вече налично гравитационно поле. Не сме в състояние да увеличаваме силата на гравитацията, без значение какво количество електрическа енергия използваме. Ако има една земна гравитация, тогава това е максималният ефект, който сме в състояние да отразим. Но тъй като гравитацията е и още ускорение, би трябвало да можем да отразим увеличените сили на ускорение, което на практика би ги елиминирало. Това вече би представлявало интересно приложение.

— На теория.

— Да. Теоретично. Погледнете… — Грейди се приближи към терминала си и посочи към показанията на сензора. — Ние сме в състояние и да разсейваме ефекта. Използваме гравитационния еквивалент на Халбахови сфери, за да създадем гравитационно поле, което означава, че бихме могли да влияем на гравитационното поле по същия начин, по който можем да влияем на електромагнитното с помощта на Халбахова подредба. Можем да изменяме формата му или да излъчваме равен поток във всички посоки… — Той внесе съответните изменения.

Неочаквано полярната шапка бира се стече нагоре и образува лъскаво кълбо в самата среда на обграденото пространство — все още увиснала насред въздуха, но напълно сферична.

Кулкарни промълви:

— Нулева гравитация… Господи…

— Всъщност това е равен поток микрогравитация. Гравитационното поле е съсредоточено към намираща се в центъра точка.

— Равновесие.

— Да. А бихме могли да фокусираме полето в някоя посока. Да променим посоката на спускане — на практика да променим посоката, в която се намира „долу“.

Едно раздвижване на джойстик накара бирата да напусне застиналостта си и да падне върху Марано и Джонсън, обливайки и двамата.