Даниел Суарес - Прилив

Кулкарни се навъси.

— Теория на Бозе-Айнщайн? Какво точно се опитвате да постигнете, господин Грейди?

— Опитваме се да открием начин за долавяне на гравитационните вълни, докторе.

За момент Кулкарни остана сепнат, преди да се обърне към Алкот.

— Той сериозно ли говори, Бърт? И вие сте се съгласили да участвате в това?

Алкот сви рамене.

— Човек трябва да поддържа ума си и след пенсиониране.

— Цяла обсерватория, проектирана специално да изучава гравитационните вълни, не е успяла да ги засече, и то с помощта на многолъчева интерферометрия. Какво ви кара да смятате, че вие ще успеете с помощта на… подобна сбирщина? — Кулкарни посочи към машината.

— Защото аз ги виждам. Ето тук. — Грейди допря пръст до главата си.

Кулкарни мълчаливо се взираше в него. Младият учен повдигна ръка:

— Хубаво, виждам, че не ми вярвате. Какво пък, имате основание. — Той посочи към кулата. — Суперфлуидът тече без триене. А свръхпроводниците позволяват на електроните да протичат без съпротивление. Ние потопихме графенова намотка сред свръхтечност.

— Защо графенова?

— Заради слоя свръхпроводимост. Той копира електрони, движещи се през почти съвършен вакуум. Изолира частиците от външни влияния. Освен това графенът също проявя необичайни ефекти при определени условия.

— Пак не виждам по какъв начин това е свързано с целта ви, господин Грейди.

— Така. Беше ми нужна свръхпровеждаща пластина, заредена на микровълнови честоти. Квантовата нелокализуемост на отрицателно заредените Купърови двойки, защитени от откриващия ефект на декохерентността от забранена зона, кара двойките да описват неизразимо и негеодезично движение в присъствието на гравитационна вълна.

Марано вдигна ръце:

— Казах ви, професоре, този човек просто избълва произволни думи.

Кулкарни му направи знак да замълчи, без да откъсва очи от Грейди.

— Продължете.

Грейди сви рамене.

— Така образуваната йонна решетка бива ударена от гравитационните вълни, но Купъровите двойки остават неизменени. Това разделение принуждава графена да се поляризира. Резултатът е Кулонова сила. Влиянието на въпросната Кулонова сила усилва свръхтеченията, породени от вълната, и създава отражение.

Кулкарни се навъси:

— Господин Грейди, ако между свръхпровеждащите слоеве и гравитационните вълни съществуваше някакво взаимодействие, експериментът на НАСА с гравитационна сонда „Б“ щеше да го е открил.

Грейди взе парче хартия и започна да го нагъва по сложен начин.

— Да. Експериментът с този спътник показа купища аномални резултати, които бяха приписани на сферичните жироскопи. Но моето обяснение е друго…

В ръката му се бе озовало хартиено кълбо — умело нагънато.

— Неутронните звезди притежават огромни магнитни полета. А свръхпроводниците — като този графен — изключват магнитните полета. Но една неутронна звезда като Касиопея А — която притежава протонен свръхпроводник в сърцевината си — пак притежава масивно магнитно поле.

Кулкарни го наблюдаваше мълчаливо.

— Как е възможно това, рекох си аз? Възможно е, защото суперфлуидите, съдържащи заредени частици, са също така и свръхпроводници. Тази комбинация притежава известни забележителни качества. Прибавите ли суперфлуид към свръхпроводник, границите на свръхпроводника се променят, изменят стойността на Айнщайновата константа и стават причина за наистина необичайно поведение. — Той потупа корпуса на масивния уред. — Аз имах теория за изменянето на гравитационните вълни при тази свръхпроводимост.

Кулкарни въздъхна:

— Господин Грейди, не виждам какво би могло да постигне това, освен да прахосва пари.

Сега беше ред на Грейди да се вторачи в него.

— Мда. — Той се обърна към по-едрия от двамата азиатци. — Радж, бъди така добър да задействаш захранването.

— Дадено. — Перкаса се усмихна и се отправи към купчината кондензатори в единия край на залата. Пътьом той се обърна към посетителите. — Съветвам ви да се поотдръпнете. Само след миг ще пусна петдесет мегавата.

Кулкарни хвърли остър поглед към Грейди.

— Толкова електричество би могло да захрани цяло градче.

— Да, зная — кимна Джон Грейди.

Преди някой да е успял да възрази, Перкаса протягаше пръст към проблясващия клавиш.

— Пригответе се! Три, две, едно…

Настойчиво жужене изпълни лабораторията. Необичайно сияние изникна над гнездото за момент — прашинките се йонизираха. Подир това проблясъкът изчезна.