Даниел Суарес - Прилив

Грейди доближи бутилката си до отвора на дълга прозрачна тръба, чиито извивки изчезваха дълбоко в търбуха на чудовищното приспособление.

— Наблюдавайте внимателно — подкани ги той и наля.

Всички погледи проследиха движението на бирата, отведена до изпъкналата платформа.

Тогава течността се понесе право нагоре.

Кулкарни свали очилата си и остана зяпнал.

— Небеса…

По време на „падането“ си нагоре течността достигна някаква невидима точка, отвъд която властваше влиянието на обикновената гравитация. Тя се понесе към земята, като фонтан, само за да попадне отново сред влиянието на изменението. Много скоро течността започна да осцилира, докато не постигна равновесие. Не след дълго тя се извиваше като мембрана под влиянието на двете гравитационни полета. Пяната образува меняща се полярна шапка.

Кулкарни отново си сложи очилата.

— Бога ми… това е енергиен поток.

Грейди кимна.

— Именно. Гравитационните полета притежават същата форма като електромагнитните. Също както носещите се електрони в плазмения поток пораждат магнитно поле — ние смятаме, че тези квантови полета по някакъв начин си взаимодействат с гравитацията. Наричаме този ефект „поле на Бронщайн“.

— Антигравитация? Не говорите сериозно.

— По-скоро не говоря за антигравитация. Мисля, че сме създали машина, която отразява гравитацията: гравитационно огледало. Или може би рефрактор. Още не съм напълно сигурен.

Кулкарни протегна ръка към машината.

— Определено става дума за някакъв вид електромагнетизъм. Водата е диамагнетична; при тези енергийни нива бихте могли да увесите във въздуха тухла, съдържаща незначителни следи от магнитен материал. Да не би да очаквате от мен да повярвам, че сте открили начин да отразявате гравитацията?

— Свръхпроводниците изключват магнитните полета, докторе — изтъкна Грейди. — Освен това трябва да признаете, че резултатите от изпитанията ни изглеждат обещаващо.

Няколко мига Кулкарни остана смълчан, загледан в евтината малцова течност, подскачаща във въздуха.

— Да изкривявате гравитацията… това би означавало… — Той затихна.

Грейди довърши думите му:

— Това би означавало значими основания да приемем съществуването на гравитационни вълни. Да не говорим за космологията на многомерните обекти. Струнната теория. И още неща.

Кулкарни напразно бе започнал да се оглежда за стол: всички околни бяха строшени.

— Бога ми…

— Бих казал, че е доста готино.

Кулкарни отново започна да клати глава.

— Не. Трябва да става дума за електромагнетизъм. Дори една течност от цветен метал…

— Имате пълното право да се съмнявате. Лабораторията ни е изцяло отворена за вас.

— Защото онова, което вие твърдите, би означавало… край на стандартния физичен модел. Това би създало съвсем нова астрономия. И Нобелова награда. И това би било само началото.

Алкот, Грейди и техниците се спогледаха. Грейди се засмя:

— За това дори и не бях помислял, Бърт.

Алкот повдигна вежди:

— Това беше първото нещо, за което си помислих аз.

— Почакайте за момент, господа! — възкликна Марано.

Всички се обърнаха към него.

— Само бих искал да вметна, че вие използвате електричество, достатъчно за стотици хиляди домакинства, за да повдигнете глътка бира два метра над земята. Със същата ефективност човек би използвал един „Боинг 747“, за да почисти изтривалка.

Доктор Кулкарни оставаше загледан в машината. Той махна с ръка:

— Вие не осъзнавате потенциалното значение на това откритие, господин Марано.

— Значимостта е хубаво нещо, но тя няма да се отрази благоприятно на икономиката.

— Ако наистина тук си имаме работа с антигравитация или с гравитационно огледало, както се изразихте вие, господин Грейди — а ние още не сме определили това… — Кулкарни се обърна към компютърния екран, макар да продължаваше да говори на Марано. — Това би оказало огромно влияние върху струнната теория и М-теорията. Би могло да разкрие… истината за тъканта на вселената. Би могло да ни помогне да разберем структурата на пространство-времето. До този момент гравитацията е единствената сила, която не се вписва в стандартния физичен модел. Има вероятност това да се окаже най-значимото откритие на века. На всички досегашни векове. Възможно е то да разкрие неизмерим напредък. Дори да ни отведе до единна теория.

Двамата финансисти се спогледаха.

— Аха. И какъв е икономическият потенциал на това откритие?