Даниел Суарес - Прилив

При приближаването си Марано повдигна ръка.

— Джон Грейди, това е доктор Самир Кулкарни, професор по плазмена физика от Принстънския университет. Той е тук, за да прецени… — Погледът му се насочи към кулата. — Каквото е това.

— За мен е удоволствие, докторе. — Грейди, който носеше дебели работни ръкавици, на свой ред посочи към своя екип. — Този мечок е Рахарьо Перкаса, защитил докторат в технологичния институт в Ню Джърси; това е Майкъл Лум, химически инженер от университета „Рутгерс“.

Двамата млади мъже кимнаха.

— А това е…

Кулкарни се бе загледал в модела на полихедрон, оставен на близката маса. Но представянето на последния член на екипа неочаквано изостри вниманието му.

— Доктор Алкот. Бъртранд Алкот. — Индиецът се засмя. — За Бога, какво правите тук? Кога се видяхме за последно с вас?

Другият възрастен мъж се усмихна и топло стисна предложената му десница.

— Най-малко преди пет години, ако не ме лъже паметта.

Марано и Джонсън се спогледаха.

— Вие се познавате?

Кулкарни кимна:

— Двамата с доктор Алкот имаме съвместен труд върху хидродинамиката — по времето, когато работехме заедно в Колумбийския университет. Аз мислех, че вие сте се пенсионирали, Бърт.

— Действително се оттеглих от преподавателската дейност — потвърди Алкот.

Кулкарни се опитваше да си припомни нещо.

— Последната ваша разработка, която четох… — Той се поколеба. — Ако не се лъжа, тя беше до голяма степен спорна.

— Изразявате се много дипломатично. Ставаше дума за статия, засягаща изменена Нютонова динамика.

Последва смутено мълчание.

Наруши го Грейди, започнал да кълве по клавиатура.

— Боя се, че за затрудненията в кариерата на доктор Алкот съм виновен аз. И друг път съм чувал, че притежавам лошо влияние.

— И с основание си чувал. — Алкот кимна към Грейди. — Той от години ме тормози със странните си идеи.

Грейди, загледан в числата върху екрана си, само изсумтя.

— Опитах се да опровергая теориите на Джон с помощта на математиката, но не успях. — Той отново се облегна тежко на бастуна си. — А след смъртта на Грета Джон ме убеди да се присъединя към екипа му.

— Моите съболезнования, не знаех. Кога почина тя, Бърт?

— Скоро ще станат две години.

— Искрено съжалявам. — Кулкарни отново погледна към Грейди. — Да разбирам ли, че господин Грейди е работил заедно с вас в Колумбийския университет?

Без да откъсва поглед от екрана, Грейди поклати глава:

— Аз не съм учен. Бях изгонен от държавния колеж.

— Джон има магистърска степен — додаде Алкот и с известно смущение поясни: — Онлайн курс.

— Разбирам. И как така се случи, че вие двамата…

— Джон ми изпращаше писма от години. Той беше изключително настоятелен. Така се стигна до момента, в който повече не можех да го игнорирам. Единствената алтернатива бе да изискам ограничителна заповед. — Алкот посочи към кулата. — Това е резултатът от съвместната ни дейност.

Кулкарни местеше поглед между познатия си и Марано.

— В такъв случай господин Грейди е основател на тази компания?

— Да.

— С чужди пари. — Марано взе един от геометричните модели, загледа се в него и повдигна очи към учените. — Интересен разговор, но до този момент не съм чул нищо за кирални свръхпроводници.

Сред тракане на клавиши Грейди каза:

— А изобщо знаете ли какво представляват киралните свръхпроводници, господин Марано?

— Не. И то не защото не съм се опитвал да разбера. Във всеки случай зная, че в тази лаборатория са вложени правителствени средства. Така че някой някъде трябва да знае.

Грейди се усмихна.

— И тъй Уолстрийт процъфтява.

Марано захвърли хартиения модел и се обърна към Кулкарни:

— Ще бъдете ли така добър да пристъпите към инспекцията си? Иска ми се в един момент да се прибера вкъщи.

Джонсън гледаше към бутилките евтина бира, които младите учени стискаха.

— Значи вие, юнаци, се наливате с пиво край уреди с високо напрежение?

Алкот се подсмихна:

— Ние празнуваме.

Грейди отново се включи.

— Бърт е прав. Тази вечер е специална, както сами ще се убедите. — Довършил работата си над конзолата, той се обърна към тях. — Прогнозирам, че много скоро и вие ще искате да пийнете.

Марано и Джонсън се спогледаха скептично.

— Номер 41, какво означава това? — Марано посочи към работните комбинезони.

Грейди захвърли маската си върху една количка с инструменти. Сега той приличаше на автомобилен механик. Косата му бе рошава и стигаше до раменете. Докато обясняваше, повдигна ръце и се зае да я пристяга зад тила си.