Даниел Суарес - Прилив

— Кои са тези?

Алкот също се обърна. Перкаса и Лам отместиха поглед от миниатюрната си слънчева система. Инвестиционните съветници Албърт Марано и Слоун Джонсън престанаха да сушат костюмите си над някаква преносима печка и любопитно се присъединиха към екипа на Грейди.

Десетима неочаквани посетители пристъпваха напред, облечени в жълти гащеризони на електрическата компания на Ню Джърси. Под каските си носеха черни газови маски; освен това бяха оборудвани с фенери и инструменти. Те мълчаливо и ефективно се разпръснаха из стаята и започнаха да разполагат оборудването си, без да обръщат никакво внимание на учените.

Бърз поглед към аварийния изход показа наличието на още дузина работници.

— Какво става тук, момчета? Ехо? Ако е заради разхода на електричество, това е нормално. Имаме разрешителни.

Марано, Джонсън и останалите смутено се обърнаха към Грейди.

— Противогази няма да ви трябват. — Грейди посочи към един алармен панел с редица зелени светлинки. — Няма изтичане на химикали.

Той забеляза, че един от работниците носи голяма видеокамера на рамото си; червената ѝ светлина работеше. Неочаквано лабораторията бе залята от блясък.

— Я да махнеш камерата! Защо снимаш? Нямаш право да снимаш, това е частна собственост. И как изобщо влязохте тук?

Сред работниците изникна мъж. Той се отличаваше от останалите по облеклото си — носеше обикновена фланелена риза и джинси. Мъжът беше висок, красив, със сламеноруса коса и брада, която следваше очертанията на челюстта му. Горната устна оставаше избръсната. Непознатият притежаваше атлетизъм, съчетан с харизма — типичен провинциален хубавец. И изглеждаше смътно познат. Грейди бе сигурен, че го е виждал и преди.

— Ти ли си ръководителят на тези идиоти? Какво става тук?

Мъжът се приближи към камерата, вперил поглед в обектива. Подир това той се обърна и впери обвинителен поглед в Грейди.

— Нека Божието наказание се стовари връз теб, Джон Грейди!

— Наказание? Що за глупости?

— В Притчите е казано, че мъдрият пресява нечестивите.

— Кой е нечестив?

— Твоето проучване ни отнема човечността и превръща тази земя в Ад. Ние сме тук, за да върнем човечеството в естественото му състояние. Да му възвърнем хармонията на Божието сътворение!

С отвратително предчувствие Грейди гледаше как натрапниците го заобикалят.

— Вие не сте изпратени от електрическата компания.

— Има само една власт, която изпраща.

— Достатъчно — кресна Марано. — Навлезли сте в чужда собственост. Обаждам се в полицията. — Той извади смартфона си и започна да набира.

Неколцина от натрапниците около него насочиха оръжия, приличащи на черни пластмасови играчки.

— Чакайте малко! — Марано повдигна ръце, все още стиснал телефона. — Какво става тук?

Няколко електрошокови стрелички се забиха в него. Последвалото им изщракване почти се изгуби сред жуженето на близките кондензатори. Марано рухна и започна да се гърчи на земята.

— Спрете! Моля ви, спрете! — запищя той.

Джонсън повдигна ръце.

— Небеса! Какво искате?

Няколко заряда покосиха и него. С крясъци той рухна на земята и изчезна сред наобиколилите го работници в жълти комбинезони и газови маски.

— Какво правите? — кресна Грейди. Той се обърна към русия. — Щом толкова мразите технологията, защо я използвате?

Без да отпуска пръст, мъжът отвърна, по-скоро към камерата:

— Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън!

Няколко стрелички прободоха и Грейди. Съкрушителен шок сви мускулите му в спазъм. Преди да се е усетил, той вече се гърчеше на земята. И крещеше. А между шоковете се молеше:

— Не удряйте Бърт! Той има пейсмейкър!

Последва нов шок. Тогава лицето на предводителя изникна над Грейди. Той внимателно прекрачи една жица и приклекна.

— Твоето проучване е обида към Господа. Твоето ровене из Делата му е гнусота. Човечеството трябва да живее сред благодарно смирение, както е дошло в Света му.

Грейди с мъка се извърна. Беше му трудно да говори.

— Тук има… охранителни камери.

Мъжът спокойно се огледа.

— Нека те видят лицето ми и знаят, че вършачът на Бога, Ричард Луис Котън, е дошъл за теб.

Нов шок се вряза в тялото на Грейди. Чезнещите му мисли смътно доловиха гласове, долитащи по радиовръзка.

— Начало на фаза две.

— Разбрано, карантинен екип девет е на позиция…