Даниел Суарес - Прилив

— Известно ми е, че това може да бъде объркващо.

— Бихте ли ми напомнили кой сте вие и защо точно съм тук?

— Казвам се Греъм Хедрик и съм директор на Федералното бюро за контрол над технологиите. Позволете ми да ви поздравя, Джон… Нали мога да се обръщам към вас така?

Грейди кимна разсеяно.

— Разбира се, ня… Почакайте. Федералното бюро…?

— Федералното бюро за контрол над технологиите. Ние следяхме работата ви с голям интерес. Антигравитация. Това се казва забележително постижение. Дори необикновено. Нищо чудно това да се окаже най-важното откритие на нашата епоха. Имате пълните основания да се гордеете.

Мъжки глас прозвуча от дясната му страна и го сепна:

— Водата ви, господин Грейди.

Грейди се обърна и видя хуманоиден робот да стои край него: изящно създание с меки, гумирани пръсти, обвито в бяла пластмаса. Лицето му се състоеше единствено от красиви турмалинови очи, които сияеха меко и се взираха в него.

Ученият сведе поглед към чашата в ръката му и механично я взе.

Хедрик го наблюдаваше внимателно.

— Най-добре седнете, Джон. Не изглеждате добре.

Грейди кимна и се отправи към един от столовете пред огромното бюро.

Роботът пристъпи встрани с котешка ловкост.

— Бъдете внимателен, сър.

— Благодаря. — Щом се настани в креслото, Грейди започна да изпразва чашата на големи глътки. Подир това се огледа нервно.

Хедрик успокояващо повдигна ръка.

— Разбирам, че преживяването може да е шокиращо. Бихме могли да ви дадем успокоително, но е важно да бъдете с бистро съзнание за този разговор.

Грейди допи водата си.

— Къде съм? И какво, по дяволите, става?

— Току-що сте преживели травмиращо преживяване. Не е приятно, но раждането също не е приятно. И все пак и двата процеса са предпоставка към постигането на нещо велико. Освен това то вече е приключило. Вече сте тук, с нас.

Грейди погледна към часовника си. Онзи, който бе изгубил преди години. Циферблатът сияеше по познатия начин. И показваше, че от случилото се в лабораторията са изминали не повече от няколко минути.

— Това е старият ми часовник… Какво…

— Времето не е важно, Джон.

— Това е Чикаго. Две хиляди мили от лабораторията ми. А вън е ден.

Хедрик кимна разбиращо.

— И това ви тревожи? — Той махна с ръка; в отговор на този му жест във въздуха изникна холограмата на контролен панел. В отговор на няколко докосвания пейзажът, показван от прозорците, се измени: смущаващо пълна проекция на нощен Ню Йорк с изглед към Емпайър Стейт Билдинг. Светлините на помещението веднага се запалиха, за да допълнят илюзията. — Така по-добре ли е?

Грейди неразбиращо се вглеждаше към прозореца. Гледката изглеждаше напълно истинска.

— Какво е това място?

— Казах ви, Джон. Това е Бюрото за контрол над технологиите. БКТ. Ние сме федерална агенция, на която се пада да следи обещаващите технологични развития, на държавно и световно равнище; да преценява тяхното социално, политическо и икономическо влияние, за да поддържа социалния ред.

— Да поддържа социалния ред.

— Ние регулираме нововъведенията. В действителност човечеството е далеч по-напреднало в технологично отношение, отколкото можете да си представите. Само човешката същина остава в Тъмните векове. Нашата организация си е поставила за цел да удържа най-лошите импулси на човечеството.

Грейди се обърна назад и видя, че вратите на кабинета са се затворили. Роботът, покорно останал да изчаква, му кимна.

Хедрик излезе иззад бюрото си и продължи:

— Човечеството стъпи на Луната през 60-те, Джон. Преди половин век. Атомна енергия. Транзистори. Лазери. Всичко това е съществувало още тогава. Наистина ли мислите, че фейсбук е върхът на нашата ера? В известен смисъл постигнатото от предишното поколение е по-внушително от това, което правим ние. Принадлежащите към него са проектирали ракетите „Сатурн V“ с помощта на логаритмични линийки. Цяло чудо е, че са успели да го постигнат. Имало е толкова вероятности за грешки. Те са били великите. Ние просто сме стъпили върху раменете им.

Грейди отново се обърна към него:

— Какво общо има всичко това с мен? Защо съм тук?

— Заради манипулирането на гравитацията. Трудно е да си представи човек, че сте успели да го постигнете, и то с толкова малко ресурси. Но замисляли ли сте се до какво ще доведе откритието ви?

Ученият мълчаливо се взираше в него.

— Последвайте ме.

Двойните врати от лявата им страна се разтвориха, откривайки покрит с килим коридор.