Даниел Суарес - Прилив

Грейди все още се опитваше да осмисли всичко. Той тръсна глава и закрачи сам по протежение на галерията. Следващият експонат също представляваше холограма: анимацията изобразяваше клетки, които се деляха и изменяха. До тях стояха два образа: млад човек и приличащ на него възрастен.

— Господи… — промълви Грейди.

— Безсмъртието е само едно от нещата, които сме постигнали, Джон. — Хедрик кимна към галерията. — Истински изкуствен интелект. Квантови изчисления, удивителни метаматериали и какво ли още не. Вие можете да станете част от това. Заслужили сте си мястото сред нас.

— Сред нас? — Той се обърна. — Искам да говоря с доктор Алкот.

— Вече ви обясних, че това не е възможно. Всеки трябва да реши сам за себе си — не въз основа на нечие чуждо решение.

— Как бих могъл да зная със сигурност, че той е още жив?

— Защо ни е да го нараняваме?

— А защо ви е да отвличате някого? Защо ще укривате лекарството срещу рак? Термоядрения синтез? Искам да се срещна с колегите си.

Хедрик въздъхна.

— Държите се сякаш ние нямаме нищо общо. Нима не осъзнавате, че ние бяхме причината да получите финансирането си? Ние сме причината вашето проучване да успее.

Грейди присви очи.

— Бяха ми осигурени средства от…

— От Националния научен фонд? Нима можете да знаете източника? Или кой ви е открил сред всички тези кандидати? Сред съучениците ви в онлайн курсовете?

— За какво говорите?

— Още в самото начало вашите математически решения привлякоха вниманието на нашите изкуствени интелекти. Вие мислите по различен начин, Джон. Нашите ИИ ви насочваха. Именно те забелязаха необичайния потенциал на изчисленията ви. Не се дръжте сякаш за пръв път се появяваме в живота ви. Ако не бяхме ние, вашите идеи никога не биха намерили проява. Припомнете си на какво отношение сте се натъквали през целия си досегашен живот. В професионално и в лично отношение.

Грейди се взираше насреща му.

— Да, Джон. Ние знаем за необичайния начин, по който вие виждате света. Но ние имахме вяра във вас през цялото време, дори и когато никой друг не го правеше. Вие притежавате уникален дар — необикновен поглед към физическия свят. Точно това търсим ние. Ние бихме искали да се учим от вас. И за разлика от външния свят, ние сме способни да разберем и оценим онова, на което ни учите.

Грейди продължаваше да се взира. Трудно му беше да осмисля всичко случващо се. Познатият му свят вече не съответстваше на реалността.

Окуражаващата ръка отново се озова върху рамото му.

— Способността да влияем на гравитацията ще окаже влияние дори върху най-напредналите ни технологии. Наместо да удържаме термоядрените реакции в магнитно поле, ще можем да провеждаме процеса по напълно идентичен на звездите начин. Да придобием четиристотин и петдесет към едно повече енергия. И това ще бъде само началото.

Над подобни практически думи Грейди можеше да се замисли.

— Не и с гравитационно огледало. Бихте се нуждаели от маса, която милионно надхвърля масата на Земята.

— Но тук ще ни помогнете вие, Джон. Как да създадем гравитация, а не просто да я отразяваме? Това ще бъде следващата стъпка. Вие споменахте на професор Кулкарни, че ускорението може да бъде впрегнато. Пренасочено. Това е обещаващ проект.

— Кулкарни също е работел за вас?

Хедрик подмина този въпрос.

— Двамата с вас знаем, че гравитацията е най-могъщата сила във вселената. Тя може да поглъща цели галактики. Дори самата светлина. Ако можехме да създаваме гравитация — представете си какво би бил способен да създаде човекът.

Двамата отново бяха започнали да крачат. Хедрик насочваше спътника си към друг обширен кабинет. Грейди мълчеше, замислен.

В новото помещение до съвещателна маса той видя да стои млада жена, заедно с възрастен мъж към шестдесетте. Мъжът имаше осанката и маниерите на ветеран — носеше черна униформа с неразбираем чин и знака на БКТ. Грейди се сепна при вида на жената. Тя бе невероятно красива, с къса гарвановочерна коса и сини като лазурит очи. Носеше обикновен дамски костюм с бяла блуза и панталони, но заради красотата ѝ Грейди се затрудняваше да откъсне очи от нея — въпреки нелепото си положение.

Това не убягна от вниманието на Хедрик. Той се усмихна и посочи към жената.

— Никоя демонстрация на технологиите ни не би била завършена без запознанство с Алекса.

Жената наклони глава встрани и се намръщи.