Даниел Суарес - Прилив

Алекса, Хедрик и Морисън се взираха в него.

Грейди поклати глава.

— Тази… „Варуна“ греши.

Алекса се навъси.

— Тесногръдието не се приема добре тук, господин Грейди.

— Казано с прости думи, господин Грейди: човеците се нуждаят от повече време да излъжат, отколкото да кажат истината. При реагиране на външни стимули те се нуждаят от около осемстотин милисекунди, за да достигнат така наречения „потенциал на готовност“ — или решение. Приблизително нула цяло нула пет секунди по-късно втори прилив на електрическа дейност изпълнява взетото решение. За периода на днешното ви посещение вашият мозък се нуждаеше от шестстотин и шест милисекунди средно, за да достигне потенциал на готовност. Неотдавнашните ви твърдения изискваха почти двойно по-дълъг интервал.

Хедрик посочи към тавана:

— Ние сме примитивни същества, Джон. Биологичните ни системи са добре изучени.

Грейди бавно си пое дъх.

— Добре. Хубаво. Вие печелите. — Той погледна към Алекса. — И си спестете поученията как съм бил себичен. БКТ контролира висша технология. Вие се стремите към позиция, която ще ви позволи да контролирате човечеството. Това е същинската ви цел. И аз не искам да ви помагам по какъвто и да било начин. По-скоро собственоръчно бих унищожил всичките си постижения, отколкото да работя за вас.

Алекса погледна към Хедрик и Морисън. Хедрик ѝ кимна:

— Благодаря ти, Алекса, оценявам опита ти.

Тя хвърли кос поглед към Грейди:

— Приемам лично неуспеха си да ви убедя. Защото, за разлика от вас, аз не лъжех. Тези симулации правдиво предвидиха разпространението на интернет. Свободните пазари. Устойчиви бактерии. И много неща, за които вие не знаете. — Алекса се обърна да си върви. — Рано или късно вие ще осъзнаете правотата ни, господин Грейди. За доброто на всички ни се надявам, че този момент ще настъпи рано.

Тя изчезна през една странична врата, оставяйки тримата мъже сами.

Хедрик тъжно поклати глава.

— Наистина сме срещали хора като вас и преди, Джон. Идеалисти. Обвинявате ни в мегаломания, при положение че вие сте този, който отказва да си сътрудничи с другите. Що се отнася до унищожаването на постиженията ви, ние вече го сторихме. И мога да ви кажа, че организацията ни разполага с множество умни хора, които могат да продължат започнатото от вас. Просто без вашето съдействие и специфичното ви мислене бихме се нуждаели от повече време.

— Това, което вие правите, е престъпно.

— Известно ми е, че смятате така. Чувствате се осквернен. Но защо не се запитате дали оскърбената ви гордост не е отговорна за антипатията ви към нас. С течение на времето може да осъзнаете, че нашето Бюро е най-голямата надежда за стабилно бъдеще, която човечеството притежава. И че индивидите нямат право да изменят обществото според собствените си възгледи.

— Кой го казва! Вие сте тези, които се опитват да изменят, не аз.

— В случая не става дума за нечия прищявка. Получили сме законен мандат да защитаваме обществото. Меморандумите 10/2 от 1948 г. и 69 от 1950 г. на Националния съвет по сигурността ни дават правото да заблуждаваме обществеността в името на общото благо. Необходимата лъжа. — Хедрик притисна палеца си като печат върху дигитален документ, материализирал се на плота пред него. — И пак в името на общото благо аз ви задържам в нашия изолационен комплекс.

— Какво е това?

— Убежище за брилянтни хора, които въпреки това не проявяват разумност.

— С други думи, затвор.

Хедрик стисна устни.

— Предполагам, че може да се нарече и така. Хуманен затвор, предназначен да предпазва обществото от опасни идеи.

Морисън се усмихна криво.

— От този момент ще се заема аз, Хедрик.

— Благодаря ти, Морисън.

Вратите от двете страни и задната част се отвориха. Пред Грейди изникнаха десетина смугли млади мъже със съвършено телосложение, сиви униформи и неразбираеми пагони. Те бяха изцяло сходни във всяко едно отношение: руса къса коса, масивен врат, широки плещи. Никой от тях не беше особено красив. И всички те изглеждаха като Морисън на младини.

При бавното им приближаване Грейди осъзна.

— Господи…

Морисън прихна.

— Тепърва ви предстои да ме виждате често, господин Грейди… Пък и не само на вас.

Ученият трескаво се огледа. Войниците държаха устройства, които на вид приличаха на дистанционни.

— Приемете извиненията ми за по-раншната употреба на физическа сила. Предполагам, разбирате, че навън не можем да използваме психотронни устройства. Технология над четвърто ниво почти никога не излиза извън учреждението ни. Сега ще се почувствате замаян. Не се съпротивлявайте, а легнете, иначе ще паднете.