Даниел Суарес - Прилив

Морисън кимна към по-младите си двойници.

Неколцина от мъжете насочиха оръжията си. Червени лазерни светлини огряха скалпа на Грейди. Внезапно той бе връхлетян от сънливост.

— Седнете, господин Грейди — посочи Морисън.

Грейди успя да достигне стола в последния момент, преди да припадне. При последвалото си идване в съзнание той усети, че около врата му е стегнат нашийник. Далеч по-смущаващ бе фактът, че той не чувстваше тялото си.

И все пак той стоеше прав. И по някакъв начин продължаваше да диша.

— Какво става?

Морисън работеше над холографен дисплей, изникнал над китката му.

— Няма причина за тревога. Малка доза микровълни към промеждутъчния мозък може да синхронизира електрическата активност на мозъка към външен източник. Ние просто усилихме делта вълните в мозъка ви, за да ви приспим.

— Но аз не си усещам тялото!

Морисън кимна и продължи да докосва бутони.

— Кортикоспинален нашийник. Неутрализира сигналите, които мозъкът изпраща към мускулите. Позволява ни да ги заменяме с предпочитани от нас сигнали. И е много по-добро от нуждата да ви пренасяме. — Той затвори виртуалния екран и впери поглед към Грейди. — Сега вие сте обикновена жива глава. На ваше място бих започнал да се държа по-учтиво.

Морисън повдигна ръката си към Грейди и раздвижи два пръста като крака.

Тялото на Грейди започна да крачи.

— Господи!

Чувството бе ужасяващо — собственото му тяло беше престанало да му се подчинява. Беше се превърнало в предател. Грейди безпомощно гледаше как то го отвежда някъде.

Поне можа да обърне глава.

— Хората ще ме търсят, господин Хедрик! Аз имам семейство. Колеги. Не можете просто да ме накарате да изчезна!

Хедрик направи знак на войниците да спрат. Собственото тяло на учения бавно се обърна като зомби, за да обърне лицето му към директора.

— Но вие не сте изчезнали, Джон. Всички знаят къде сте. Вижте сам.

В отговор на един негов жест видеоизображения изпълниха околните стени. Нов замах раздели образите в десетина извънредни емисии, предаващи на живо: пряко предаване от мястото на все още бушуващ индустриален пожар. Надписът в дъното на една от емисиите обявяваше:

Учени загиват в нападението на терористична неолудитска организация.

В друга емисия репортерката съпровождаше въздушна снимка на разрушената лаборатория с обяснение:

— Във видео, публикувано в социалните мрежи, радикалната антитехнологична организация на Вършачите поема отговорност за експлозията, причинила смъртта на шестимата учени в Едисън, Ню Джърси, тази нощ.

Трети екран показваше репортер, застанал на фона на пожара:

— … фанатичната религиозна организация, решена да върне човечеството в Железния век, нанесе пореден удар. Този път жертва на безумието им стана лаборатория в…

Една от телевизиите показваше стара снимка на Грейди и черно-бяла снимка на Алкот:

— Сред жертвите са съоснователите на „Киралити Лабс“ Джонатан Грейди и Бъртранд Алкот, а също и инвеститорите Албърт Марано и Слоун Джонсън…

Поредната емисия:

— … е шестият атентат, извършен от Вършачите в рамките на настоящото десетилетие. До този момент така и не е открито сходство в атаките им; случва се да минават години без активност от страна на…

Грейди с ужас се взираше в образите, съпътстващи доклада на репортерите; покрити носилки на колела се отдалечаваха от мястото на пожара. Сред руините щъкаха кучета, дирещи още останки.

Хедрик се обърна към Грейди.

— Отглеждането на зъби, кости и всякакви телесни части от ДНК е нещо напълно обичайно за нас. Останките, открити след пожара, действително ще принадлежат на вас. За външния свят екипът ви е мъртъв. Дори и ако бяхте приели да работите с нас, Джон, пак не бихте се върнали. Недопустимо е да се връщате сред обикновените хора. Умът ви е прекалено опасен.

Бял „Еврокоптер AS350“ се спускаше сред мъгливото зимно небе. Той се извъртя по посока на вятъра, преди да се приземи край морето от полицейски и пожарни коли, струпани в паркинга на индустриалната зона в Едисън, Ню Джърси. Превозните средства с проблясващи светлини бяха струпани около масивен взривен кратер, превърнал постройката в димяща равнина. Пожарникари все още се бореха с остатъчните пламъци. Следователи от ФБР в пълно защитно облекло преравяха руините.

Роторите на хеликоптера бавно успокоиха движението си. Специален агент Денис Дейвис изникна от кабината и с приведена глава се приближи към двамата изчакващи мъже. Те носеха зимни парки със знака на Федералното бюро. Дейвис закопча собствената си парка — хеликоптерът все още навяваше мраз. Поне това ѝ даде основание да се зарадва (за пореден път), че прическата ѝ все още е по войнишки къса.