Даниел Суарес - Прилив

Тя кимна на двамата мъже. От своя страна, те не изглеждаха особено доволни от срещата: нещо, към което трябваше да се подходи внимателно.

— Идеята не беше моя, Томас.

Агент Томас Фауъл, строен и оплешивяващ мъж в средата на четиридесетте, изглеждаше смутен.

— Има ли значение?

— За протокола, мисля, че това беше глупаво.

Той се обърна и се загледа към обширното местопрестъпление.

— Разбрахме ли се? Или ще искаш преназначение?

Фауъл поклати глава.

— Просто ми се иска ти да притежаваше по-различно от настоящото си резюме — рече той. — Но пък на тяхно място бих взел същото решение.

Денис го погледна в очите и кимна.

— Това беше изключително ясно от твоя страна.

— Съветвам те да не повтаряш питането си, когато съм на две бири.

Тя кимна и се обърна към по-младия агент.

— Дуайт, можеш ли да откриеш екипа за бързо реагиране? Искам точен брой на жертвите колкото се може по-скоро.

— Имаш го, Денис. — Дуайт Уортман, по-младият агент, кимна и се отправи към колите.

Тя закрачи към димящите руини. Вървешком се обърна към крачещия до нея Фауъл:

— Какво имаме до този момент?

— Определено става дума за нашето момче. Котън публикува видеото в YouTube минути след експлозията. Показва как жертвите му се гърчат до последния момент. — Той ѝ подаде таблет.

Тя докосна екрана. Видеото показа познато лице — Ричард Луис Котън, заобиколен от маскираните си следовници. В момента той сочеше към някаква сложна апаратура, към която бяха привързани учените.

— … е възмездието Му срещу онези, които поругават творението…

Дейвис го спря.

— Казва ли нещо ново?

— Не. Същата помия да сме се върнели назад.

Тя му върна таблета.

— Нещо за каченото видео?

— Кибернетиците казват, че публикувалият го акаунт е бил откраднат. Файлът е качен от украински IP адрес в Киев.

— А собственикът на домейна?

— Несъмнено ще се окаже прокси, но въпреки това тече проверка. Украинските власти понякога сътрудничат, понякога не.

— Записът позволява ли да бъде идентифициран серийният номер на камерата, използвана от терористите?

— Не. Отново си имаме работа със старо оборудване. Техниците откриха парчета от нея сред експлозията.

— „Бетакам“?

Той кимна.

— Да. Снабдена с безжична връзка, за да предава в Мрежата. Също като в предишните случаи.

— Произволно свързани технологии. Това е почеркът на Котън.

— Какво ще правим с каченото видео?

— Показва ли някакви противни неща?

Фауъл поклати глава.

— Не. Просто образът побелява.

— В такъв случай изгответе списък с IP адресите, които са го гледали преди новината да бъде обявена в медиите. Котън е предпазлив, но неговите другарчета може да не са толкова умни. Възможно е някой от тях да го е проверил от местен компютър, за да се убеди, че „шедьовърът“ им е качен успешно. Рано или късно те ще допуснат грешка, така че трябва да покрием всички възможности.

— Като за лудити тези момчета определено умеят да се оправят с технологиите.

— Лицемерието е най-малкият им недостатък.

Двамата бяха достигнали ръба на кратера. Големи късове зидария, извити греди и хиляди подписани документи, компютърни елементи, парчета мебелировка и неразбираеми елементи бяха пръснати по земята. Номерирани знаменца, указващи доказателства, се поклащаха на определени места.

Денис подуши въздуха и неволно подсвирна.

— Поредната бомба с амониев нитрат. Този път голяма.

— Лабораторните в момента анализират химическия тор, но и сега съм готов да се обзаложа, че ще принадлежи към товара от онзи вагон от две хиляди и шеста, използван в предишните два атентата.

Дейвис приклекна, за да огледа прогорена оригамна сфера, прободена като доказателство. Геодезичните фасети бяха симетрични. Съвършени.

Фауъл кимна към находката:

— Цялото място гъмжи от подобни неща.

Тя се надигна и забеляза обгорените и смазани останки от очевидно скъпа спортна кола, отчасти затрупани от зидария. Виждаше се нюйоркската регистрация: MKT WIZ . Дейвис погледна към Фауъл.

— „Астън Мартин One-77“.

— Малко необичайна за този квартал кола.

— Принадлежала е на една от жертвите. Как ти се струват два милиона и четиристотин хиляди долара?

Тя се втренчи в него.

— Шегуваш се. Толкова пари за една кола?

— От този модел са произведени само седемдесет и седем бройки, на което се дължи и името. Но сега имат основание да променят названието му на модел седемдесет и шест.