Даниел Суарес - Прилив

— Винаги ме представяш като някаква циркова атракция.

— Нищо подобно. — Хедрик се обърна към Грейди. — Алекса е един от най-добрите ни водещи служители, а по съвместителство е и същинско чудо на биотехнологиите. Нейната ДНК включва генетични последователности, които ѝ придават дълголетие, интелигентност и съвършена форма. Тя буквално е продукт на нашите проучвания. Експеримент, който доведе до голям напредък.

Алекса въздъхна.

— Приключи ли, Греъм?

Хедрик сръчка Грейди с лакът.

— На колко години е тя според вас?

Алекса подбели очи.

— Греъм, нека продължим с инструктажа на господин Грейди.

— Хайде, Джон, предположете.

Грейди се улови, че е започнал да я оглежда.

— Двадесет и три…

— Четиридесет и шест. И това е без генна терапия. Именно нейният геном доведе до откриването на безсмъртната ДНК през осемдесетте. — Той я погледна с възхищение. — Възхитително създание.

— Аз не съм „създание“, Греъм.

Той се засмя меко.

— Да, разбира се.

Възрастният мъж прочисти гърло и с известно раздразнение оповести:

— Програмата ни е много натоварена, директоре.

— Напълно правилно, Морисън. Вие наистина сте много важен за нас, Джон, но и най-дългата прелюдия трябва да отстъпи пред същината. — Хедрик седна на масата и направи знак на Грейди да стори същото. Другите двама останаха прави. — Ето какво. Ние бихме искали да станете част от екипа на нашата организация. Ще получите достъп до най-добрите лаборатории и почти неограничени фондове. Ще живеете по-скоро като бог. И мога да ви гарантирам, че този живот ще продължи дълго.

Хедрик потропа по стъклената повърхност на масата. Компютърни модели от собствените файлове на Грейди изникнаха над нея и бавно започнаха да се въртят.

— Усилване на гравитацията — създаването на силни гравитационни полета, породени изцяло от енергия: над това бихме искали да съсредоточите проучванията си. Ще разполагате с най-добрите биологични и синтетични умове на света за свои сътрудници.

Грейди поклати глава.

— Няма да ставам част от каквото и да било. Искам да видя колегите си.

Хедрик направи гримаса:

— Джон, вече говорихме за това.

— Не възнамерявам да живея „като бог“ за сметка на всички останали. — Той посочи към Алекса. — Вие сте създали отделна раса, наместо да споделяте всички тези открития със света. Какво ви дава правото да заграбвате цялото това знание? Вие имате термоядрена енергия, а отказвате да я поделите с умиращите от глад?

Хедрик бавно кимна, осмислящ. Но Алекса заобиколи масата, смръщила прекрасното си лице.

— Умиращите от глад?

Грейди си помисли, че нейната красота може да служи по-скоро като оръжие, което да обезоръжава. Въпреки това той отново успя да събере мислите си.

— Имате ли представа колко са умрелите от глад за последната година, господин Грейди? — продължи тя.

— Не мога да посоча конкретно число, но се обзалагам, че то е голямо.

— Малко над един милион. А знаете ли каква е бройката на лицата, починали заради болести, причинени от наднормено тегло?

Грейди поклати глава.

Тя спря на по-малко от метър пред тях.

— Над три милиона.

Жената имаше и други основания да изглежда заплашителна: по-висока от очакваното и със самоувереност, която изглеждаше непоклатима.

— Много пъти съм срещала такива като вас. Предполагам, осъзнавате, че безкрайната енергия би накарала населението на Земята да се увеличи многократно. — Тя се обърна назад. — Варуна, проиграй термоядрен сценарий номер шест.

— Разбира се, Алекса — изрече глас.

Ярка триизмерна прожекция на Земята изникна над съвещателната маса. Образът изглеждаше почти истински: не полупрозрачен, а плътен. Градовете представляваха светлини, обгърнали по-голямата част от континентите. В единия ъгъл до кълбото изникна настоящата година. Образът бе стряскащо реалистичен.

Алекса се обърна към Грейди.

— Започни симулацията.

— Потвърдено.

Всяка отминала секунда започна да увеличава годините на симулацията. Без да поглежда към модела, Алекса продължи:

— Още от първото десетилетие числеността на населението и гъстотата на градовете се увеличават. Двадесет години от началния момент количествата на отделената в атмосферата топлина са се увеличили значително. Макар че употребата на горива от вкаменелости спада рязко, изобилието от енергия означава нарастване на индустриалните процеси. Индустриализираното общество се разширява драстично, едновременно с производството на сложни молекули и неорганични отпадъци. Населението продължава да се покачва. През 2050 г. осем милиарда души живеят модерен консуматорски живот…