Петър Бобев - Драконът от Луалаба

Носорогът наистина се уплаши. Отдръпна се няколко крачки и спря. Тогава пък ловецът настъпи. Знаеше какво трябва да прави в такъв случай. Пред непознатата заплаха, скрита в протегнатия кол, носорогът не устоя. А ловецът продължаваше да напредва бавно, предпазливо. Малко по-бавно се отдръпваше носорогът. Анри спря. Тогава животното се обърна рязко и изчезна в храстите с тревожно изгрухтяване, следвано по въздуха от кресливите си приятелчета.

Хората излязоха от закритията. Наумов приближи до младия човек.

— Как успявате да се справяте така с тези зверове?

Белгиецът отговори естествено, без престорена скромност:

— Научих този трик от моя учител. Не съм в състояние да ви го обясня. От глупост ли или поради лошо зрение, но всички постъпки на носорога на нас изглеждат безсмислени. Защо отстъпва пред пръчката, когато не се поколебава да нападне дори слон, камион, автобус?

Помълча и добави:

— Всъщност тези чудовища са може би най-беззащитните животни на Африка.

Наумов беше слушал това твърдение от много африкански ловци.

Анри се доизказа:

— Ако не са законите, които са ги взели под своя защита, досега не би останал нито един. Достатъчно е само да отскочиш настрана и да стреляш под лопатката… Само толкова…

Зигфрид не можа да скрие неприятното чувство, което почваше да изпитва към този неканен натрапник.

— Според вас — подметна той, — излиза, че в джунглата е все едно като в Европа. Все едно, че се разхождаш по булеварда.

Анри опита да се пошегува:

— Ако спазвате няколко прости правила, в Африка вие ще бъдете тъй сигурни, както на всяко друго място. Това не е моя мисъл. Заимствувах я от един кинооператор шегобиец. Но е вярна. Носете тропически шлем, за да не получите слънчев удар. Пийте преварена вода, за да не хванете дизентерия или тифус. Гълтайте редовно хинин срещу маларията. Пазете се от мухата цеце, за да не получите сънна болест. Мийте си краката, за да не се завъдят кърлежи. Пазете се от бълхи, ако ви е страх от чума. И накрай не попадайте нощем в ноктите на лъв или леопард… И ще видите, че в Африка не е по-опасно откъдето и да е другаде.

— Не ви ли се струва, че позирате малко със смелостта си? — пресече го Зигфрид. Самоувереността на ловеца, опитваща да засенчи неговата самоувереност, почваше да го дразни.

Анри отговори сухо. Очите му изведнъж бяха добили стоманена острота.

— Има смелост и смелост. Това трябва да ви е известно. Аз съм роден в джунглата. На мен един кръстопът в Леополдвил ми създава повече трепет, отколкото всеки звяр в джунглата. С всяко същество тук мога да се справя. Защото съм у дома си. Не съм дошъл само да грабна каквото мога и да бягам…

Но Зигфрид не успя да чуе предизвикателството му.

— Къде е Манзилала? — изкрещя той. — Този подлец!

Всички се озърнаха. Наистина го нямаше. Използувал схватката с носорога, пилотът бе избягал. Дълго го викаха, претърсваха храстите, за да не би случайно да е паднал там ранен или ухапан от змия. Напразно! Нямаше съмнение — избягал!

— Ще го настигна! — реши Зигфрид и тозчас тръгна назад.

— Оставете го! — опита да го спре Наумов. — И без него ще си свършим работата. А ако достигне хеликоптера, още по-добре. Ще може да ни помогне.

Зигфрид не го изслуша.

— Потрябвала ми е помощта му! Той трябва да стои тук. Заедно сме тръгнали, заедно ще вървим или заедно ще се връщаме. В експедициите, както във войската, е нужна дисциплина. Закъде е човек без дисциплина? Вие вървете напред! Аз ще го настигна и ще ви догоня.

Без да слуша увещанията на другите, той тръгна назад. Скри се, потъна в тунела зад полянката. Жозеф се поколеба. Да го последва ли? Наистина картата се намираше у него. И друго — Зигфрид беше хитрец. Връщаше се не само заради дисциплината. Където отива Зигфрид, има сметка. Но тук пък беше Рудахигва. А Рудахигва знаеше по-добре пътя. С него беше по-сигурно отколкото със самолет. Нали за да се вземе златото, трябва да се слезе на земята?

Всички стояха смутени. Недоумяваха защо се върна немецът. Какво го свързваше с пилота?

Рудахигва погледна от високото спътниците си.

— По-добре! Единият, черният — страхливец; другият…

Не се доизказа. Пое отново напред. Навлезе в другия тунел на джунглата. Пътя му пресякоха няколко дребни еленчета на големина колкото заек и изчезнаха. Най-дребните копитни животни на земята. Те имат вкусно месо. Затова са се запазили само в най-глухите усои. Но никой не ги погледна тоя път. Пътешествениците бързаха. Наумов неволно почна да изпреварва водача.