Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

Предводителят взе един меч от стената.

— Расмус Расмусон — каза той, — след като се закле във вярност на Бялата роза, сега аз те обявявам за рицар на Бялата роза. — И той удари леко Расмус по рамото с дървения меч, а Расмус скочи на крака, сияещ от радост.

— Сега вече наистина ли съм Бяла роза? — попита той.

— По-бяла от всички нас — потвърди Кале.

В същия миг през отвора на тавана влетя един камък и падна с трясък на пода. Андерс побърза да го вдигне.

— Вест от врага — извика той и разгърна хартията, с която беше увит камъкът.

— И какво пишат тези дребни червеноперки? — попита надменно Ева-Лота.

— Вие, въшливи Бели рози! — прочете Андерс. — Бива ви да търсите стара хартия зад етажерки с книги, но никога няма да получите Великия Мумрих. Защото той се намира в къщата на голямото диво животно, чието име е ТАЙНА. Ако голямото диво животно не ви ухапе по задниците, докато играете карти, ще получите най-големия коз и половината от нещо вкусно. Е, тогава може би ще съберете смелост да посетите голямото животно, ако изобщо разбирате загадката — вие, въшки такива!

— Сега да нададем ли боен вик? — попита Расмус с надежда, когато шефът му приключи с четенето.

— Още не, първо ще трябва да размислим — отговори му Ева-Лота.

— Да размишляваме ли? За какво? — почуди се Андерс.

— Да — кимна Кале. — Червените съвсем са се отпуснали. Голямото диво животно. Както е известно в Клайнкьопинг няма лъвове, пантери, горили, слонове. Едва ли имат предвид овцете. Тогава какво остава?

— Коне, кучета и котки — помогна му Ева-Лота.

— А при нас в градината има много дъждовни червеи — допълни Расмус.

— Но те изобщо не са диви, нито пък са големи — напомни му Ева-Лота.

— Махаме и конете, значи остават кучетата и котките. Впрочем загадката не е чак толкова лека — рече замислено Андерс.

— М-да, трябва да впрегнем сивото си вещество. Аз обаче не познавам нито една котка в целия Клайнкьопинг, която да е дива — уточни Ева-Лота.

— Така че останаха само кучетата — засмя се Кале. — Червените наистина не обичат да ни затрудняват. Залагам на доктор Халберг!

Останалите го погледнаха объркано. Макар и да не беше голям приятел на децата, доктор Халберг все пак никак не приличаше на голямо диво животно. Внезапно в очите на Ева-Лота проблесна пламъче. Тя удари Андерс по рамото и се засмя:

— Андерс, Андерс, къде ти е главата? Сетих се! Той няма предвид доктор Халберг, а… хайде, сети се?

Андерс сбърчи чело, а после също се разсмя.

— Кучето на доктор Халберг.

— Най-сетне! — викна Кале. — Останалото е детска игра. Най-големият коз: АС, а половината от нещо вкусно е ТОР от торта. Кучето на доктор Халберг се казва Астор.

— Но как са успели да скрият Великия Мумрих в колибката на Астор? — почуди се Ева-Лота. — Сигурно преди това са го упоили с хлороформ.

— Кого — Великия Мумрих ли? — подкачи я Андерс.

— Глупости, Астор естествено!

Астор беше овчарката на главния лекар на болницата. Тя беше също толкова злобна, както самия главен лекар и това не са празни приказки.

— Сигурно са издебнали момента, когато доктор Халберг извежда кучето на разходка — предположи Кале.

— И сега какво ще правим? — попита Ева-Лота.

Те седнаха на пода и направиха военен съвет. Расмус също. Очите му бяха ококорени, а ушите — зачервени от вълнение. Значи най-сетне приключенията започваха! Андерс погледна Расмус и се сети нещо. Расмус беше чакал толкова дълго и толкова предано да стане Бяла роза, как да му откаже човек? Но щеше да бъде доста досадно това хлапе да им се мотае из краката през цялото време. Трябваше да му намерят занимание, за да могат да се заемат на спокойствие с проблемите, които поставяше пред тях Войната на розите, без да намесват в нея твърде много рицаря Расмус.

— Хей, Расмус — каза Андерс, — я тичай до болницата и провери дали Астор е в колибката си.

— Тогава ще мога ли да надам боен вик? — попита Расмус.

— Естествено, че можеш — успокои го Ева-Лота. — Хайде, тичай!

И Расмус изфуча към болницата. Много часове наред той беше упражнявал качване и спускане по въжето, което Белите рози използваха, за да влизат и излизат от главната квартира. Да се катери нагоре той все още не можеше, но се научи да се спуска, макар че беше опасна работа. Сега той се метна на въжето и нададе най-дивия боен вик, който някога е ехтял в градината на пекаря.

— Добре — рече Андерс, след като Расмус изчезна. — Сега поне ще можем да говорим на спокойствие. Първо — трябва да разберем кога доктор Халберг разхожда Астор. Това е твоя задача, Ева-Лота.