Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

Минават секунди. Скъпоценни секунди. Те търсят като побъркани по пода.

Само Расмус не участва в търсенето. Той използва чакането, за да си поиграе със своите кораби. Те пътуват по кушетката на Кале. Там сега е „Великия Тих океан“. Във Великия Тих океан плува един ключ, Расмус го взема и го прави капитан на един от своите кораби, който се казва „Хилда фон Гьотеборг“. Ник даде на кораба това хубаво име. Така се е казвал корабът, на който Ник е бил матрос преди много години.

Отлитат скъпоценни секунди. Кале, Андерс и Ева-Лота търсят. Толкова са съсипани и притеснени, че им се иска да крещят. Но Расмус и капитанът на „Хилда фон Гьотеборг“ изобщо не се притесняват. Те плават по Великия Тих океан и всичко е прекрасно, но тогава внезапно Ева-Лота грабва с победен вик капитана от командния мостик и безсърдечно оставя „Хилда фон Гьотеборг“ на нейната участ в бурния прибой.

— Бързо, бързо! — вика Ева-Лота и подава ключа на Кале. Но преди Кале да успее да го пъхне в ключалката, той чува нещо и хвърля отчаян поглед към останалите.

— Твърде късно е, те идват — казва той.

Съвсем излишно обяснение впрочем, защото лицата на Андерс и Ева-Лота показват ясно, че те също са чули стъпките отвън.

А стъпките бързат, много бързат. Чува се превъртането на ключа в ключалката.

Вратата се отваря със замах, появява се Петерс. Изглежда бесен. Хвърля се вътре, сграбчва Расмус за ръката.

— Идвай — казва той грубо. — Хайде, побързай!

Но на Расмус цялото това насилие му е дошло до гуша. Какво искат всички тази сутрин, защо го дърпат ту на една, ту на друга страна? Първо му взеха капитана на „Хилда“, сега пък Петерс ще го води някъде.

— Представи си, обаче, че не искам! — крясва той разгневен. — Махай се, тъп господин Петерс!

Тогава Петерс се навежда и с грубо движение го вдига в ръце. После тръгва към вратата. Вероятността да бъде разделен от Ева-Лота, Кале и Андерс почти лишава Расмус от разум. Той рита във въздуха и пищи:

— Не искам… не искам… не искам!

Ева-Лота скрива лице с ръцете си и плаче. Ужасно е. Кале и Андерс едва се овладяват. Те стоят неподвижни и отчаяни и чуват как Петерс затваря вратата, как тръгва и писъците на Расмус стават все по-тихи и накрая заглъхват в далечината.

Тогава обаче Кале се съвзема. Отключва вратата. Вече няма какво да губят. Трябва да видят тъжния край на историята, за да могат после да разкажат на полицията. После, когато вече е твърде късно и Расмус и професорът са изчезнали.

Те лежат зад гъстите храсти до пристана и следят всичко с парещи от сълзи очи. Ето там е хидропланът. А оттам идват Блом и Сванберг с професора. Пленникът със завързани на гърба ръце не оказва никаква съпротива. Изглежда почти апатичен. Той се качва покорно в самолета, сяда и гледа втренчено пред себе си. Задава се и Петерс. Той все още носи Расмус, а Расмус рита във въздуха и пищи също тъй високо и сърцераздирателно както преди.

— Не искам… не искам… не искам!

Петерс бързо изтичва по кея. Когато вижда сина си, по лицето на професора се изписва такова отчаяние, каквото невидимите зрители не са виждали през краткия си живот.

— Не искам… не искам! — дави се Расмус.

С бясна злоба Петерс го удря през лицето, за да млъкне, но Расмус писва още по-силно отпреди.

Тогава внезапно на кея се появява Ник. Никой не е забелязал кога е дошъл. Лицето му е червено, а ръцете му са свити в юмруци. Той не помръдва, стои там и гледа след Расмус с неописуем израз на загриженост и състрадание.

— Ник! — крещи Расмус. — Помогни ми, Ник! Ник, не ме ли чуваш?

Жалният му глас се прекършва, той плаче отчаяно и протяга ръце към този Ник, който беше толкова добър и му издяла корабчета от брезова кора.

И тогава се случва нещо съвсем неочаквано. Като грамаден разгневен бик Ник се втурва след Петерс. Настига го на няколко крачки от самолета и с див рев грабва Расмус от ръцете му. Забива юмрук в челюстта на Петерс и Петерс се олюлява. Преди шефът му да дойде на себе си, Ник е изчезнал с няколко скока. Петерс крещи след него, а Ева-Лота потреперва, защото не е чувала такъв безумен крясък.

— Спри, Ник! Спри или ще стрелям!

Но Ник не спира. Само притиска още по-силно Расмус към себе си и тича към гората.

Изтрещява изстрел. И още един. Но Петерс явно е твърде развълнуван, за да може да се прицели точно. Ник продължава да тича и скоро изчезва между елите. Гневният крясък, който надава Петерс, трудно би могъл да се нарече човешки. Той маха на Блом и Сванберг и те тримата се впускат да гонят беглеца.