Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

Петерс се втренчи изумен в нея.

— Горките ви родители — каза той, завъртя се и изчезна.

Ето че отново бяха сами. Седяха тримата на една от кушетките и обсъждаха тихо случилото се. На пода пред тях клечеше Расмус и слушаше с интерес.

— Вятърът е много силен — каза Кале. — Нищо не можем да предприемем, преди да затихне бурята.

— Понякога бурята трае по девет дни без прекъсване — реши да ги обнадежди Андерс.

— Какво ще правиш, докато чакаш? — попита Ева-Лота.

— Явно ще трябва да лежа под бунгалото като невестулка — изпъшка Кале. — Но след последната обиколка на Ник вечерта, ще идвам да се нахраня и наспя тук.

Андерс се изкиска.

— Ако можехме да изиграем такъв номер на червените, щеше да бъде страхотно.

Те седяха така дълго време. От гората долитаха виковете на Петерс, Ник и Блом, които търсеха там Кале.

— Търсете, търсете — рече мрачно Кале. — Едва ли ще намерите нещо повече от боровинки.

Свечери се, стана тъмно. Кале нямаше сили да лежи повече под къщата. Трябваше да излезе на свобода и да се раздвижи, преди ръцете и краката му да са се схванали окончателно. Но беше рано да отиде при другите. Ник още не беше направил вечерната си обиколка. Кале вървеше напред-назад в мрака, като се стараеше да не вдига шум. Какво прекрасно чувство да можеш да се движиш свободно!

Видя светлина в бунгалото на Петерс. Прозорецът беше отворен и той дочу тих разговор. Но за какво говореха толкова тайнствено вътре? Великият детектив Бломквист не можеше да бездейства нито миг. Ако успееше да се промъкне съвсем тихо и да застане под прозореца, може би щеше да чуе нещо полезно.

Той се прокрадна към къщата. Ослушваше се на всяка крачка. Накрая застана под прозореца.

— Цялата тази работа ми дойде до гуша — чу той сърдития глас на Ник. — Няма да участвам повече в това безумие.

А после гласа на Петерс, спокоен и леденостуден:

— Аха, значи няма да участваш повече! И защо ако смея да попитам?

— Защото нещо не е наред — отвърна Ник. — По-рано всичко беше за делото. Не трябваше да се спираме пред нищо, стига да е за делото, така ни казваха. И аз глупавият моряк повярвах. Но вече не съм убеден. Просто не е редно да се държим така с деца, дори ако е за делото, не е редно!

— Виж сега, Ник — каза Петерс. — Едва ли е нужно да ти напомням какво става с тези, които се опитват да се измъкнат.

Няколко мига вътре беше тихо. Накрая Ник каза мрачно:

— О, не, разбира се, аз знам.

— Така значи — продължи Петерс. — И те предупреждавам, достатъчно глупости направи. Освен това говориш такива неща, че започвам да подозирам, че нарочно си оставил момчето да избяга.

— А, не, така не може, шефе — ядоса се Ник.

— Е, да, дори ти не би могъл да бъдеш толкова тъп — отвърна Петерс. — Дори ти би трябвало да разбереш колко опасно е за нас, че момчето се измъкна.

Ник не отговори.

— Никога през живота си не съм се страхувал толкова много — каза Петерс. — Ако самолетът не дойде скоро, нещата ще тръгнат зле, можеш да бъдеш сигурен в това.

Самолетът? Кале наостри уши. Какъв самолет очакваха гангстерите? Но не му остана време да размишлява. Някой приближаваше в мрака. Някой с джобно фенерче. Идеше откъм малкото бунгало, което се намираше под скалата с бунгалото на професора. Сигурно е Блом или Сванберг, помисли си Кале и се притисна силно към стената. Но нямаше от какво да се бои. Мъжът бързаше и няколко мига по-късно Кале го чу да говори с другите в бунгалото.

— Самолетът пристига утре сутринта в седем часа — чу той и позна гласа на Блом.

— Слава богу! — въздъхна облекчено Петерс. — Трябва да изчезвам оттук. Надявам се времето да позволи кацане.

— О, със сигурност, бурята затихва — каза Блом. — Искат последните данни за времето преди да тръгнат.

— Дай им ги — нареди Петерс. — Тук в залива е толкова спокойно, че биха могли да кацнат във водата. А ти, Ник, имай предвид, че малкият трябва да е готов до седем часа!

Малкият беше, естествено, Расмус! Кале стисна юмруци. Аха, ето че развръзката наближаваше. Щяха да отведат Расмус. Той щеше да бъде много далеч, преди Кале да успее да повика помощ. Бедният малък Расмус, къде ли щяха да го отведат? И какво ли щяха да направят с него? Каква свинщина!

Ник сякаш беше чул мислите на Кале.

— Свинщина — каза той. — Точно това правим. Едно бедно малко дете, което не е направило нищо лошо. Нямам намерение да участвам в това. Вие сам си го слагайте в самолета, шефе!

— Ник — процеди Петерс и гласът му прозвуча зловещо. — Предупредих те и сега повтарям за последен път. Задачата ти е да приготвим момчето за седем часа сутринта!