Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

— Само ако можех да избягам — обади се той замислено. — Добре щеше да бъде, ако можех да избягам…

— Да, обаче ако можеше да свалиш Луната, щеше да бъде още по-добре — присмя му се Андерс.

Кале не отговори. Той размишляваше.

— Я чуйте — каза той накрая. — По това време Ник трябва да дойде с храната, нали така?

— Да — отговори Ева-Лота, — предполагам. По това време обикновено получавахме поне закуска. Но Петерс може да реши да ни държи гладни.

— Не и Расмус — намеси се Андерс. — Ник няма да остави Расмус гладен!

— Представете си, ако се нахвърлим всички върху Ник — всички наведнъж — започна Кале. — Когато дойде със закуската. Смятате ли, че ще можете да го задържите, докато избягам?

Лицето на Ева-Лота се проясни.

— Става — заяви тя. — Сигурна съм, че ще стане. О, най-сетне ще халосам Ник по тъпата глава! Откога копнея за това!

— И аз ще халосам Ник по тъпата глава — рипна възхитен Расмус. Но после си спомни за лъка и корабите от брезова кора и добави замислено: — Е, няма да удрям толкова силно. Той все пак беше толкова добър…

Другите не го слушаха. Ник можеше да дойде всеки момент и сега въпросът беше да са готови за това.

— После какво ще правиш, Кале — попита развълнувано Ева-Лота. — Искам да кажа, след като избягаш?

— Ще преплувам до сушата и ще доведа полиция. Професорът да казва каквото си ще. Трябва да повикаме на помощ полиция! Отдавна трябваше да го направим!

Ева-Лота потрепери.

— Да, да — каза тя. — Само че кой знае какво ще направи Петерс, преди полицията да е стигнала до острова.

— Шшшт! — предупреди ги Андерс. — Ник идва.

Те се втурнаха безшумно към вратата и застанаха от двете й страни. Чуха приближаващите стъпки на Ник, чуха също потракването на таблата със съдовете, която той носеше. Чуха как ключът се завъртя в ключалката и напрегнаха всеки нерв и всеки мускул по телата си. Сега, сега моментът беше дошъл!

— Нося ти бъркани яйца, мъничък Расмус — извика Ник, докато отваряше. — Нали ти харесват…

Той така и не разбра дали Расмус обича бъркани яйца. Защото в същата секунда те се нахвърлиха върху него. Таблата падна с трясък на пода, бърканите яйца опръскаха килима. Децата висяха по ръцете и краката на Ник, драскаха го, удряха го, катереха се по него, седнаха отгоре му, дърпаха го за косите и натиснаха главата му към пода. Ник ръмжеше като изненадан лъв, а Расмус подскачаше с кратки тържествуващи викове около борещите се. Ето това вече наистина приличаше на Война на розите и негов дълг беше да помага както може.

Той се поколеба за миг, защото въпреки всичко Ник беше негов приятел. Но след задълбочен размисъл се засили и го ритна здравата отзад. Андерс и Ева-Лота се бореха като никога преди, а Кале изхвърча светкавично през вратата. Всичко свърши за няколко секунди. Ник беше истински великан и когато се съвзе от изненадата, трябваше само да разтърси ръце, за да се освободи. Объркан и озлобен, той се изправи на крака и веднага разбра, че Кале е изчезнал. Хвърли се към вратата и понечи да я отвори. Но тя беше заключена.

Един миг той остана така, втренчен глупаво пред себе си. След това се хвърли с цялата си тежест върху вратата, но тя беше стабилна и изобщо не поддаде.

— Кой, по дяволите, заключи вратата? — изрева той побеснял.

Расмус продължаваше да подскача наоколо, бодро и жизнерадостно.

— Аз бях — изкрещя той. — Аз бях! Кале изтича навън, а аз заключих след него.

Ник го сграбчи за ръката.

— Къде сложи ключа, малък разбойник?

— Ох, ама така боли — изпищя Расмус. — Остави ме, глупако!

Ник го разтърси още веднъж.

— Къде сложи ключа, искам да знам!

— Изхвърлих го през прозореца, разбра ли! — опули му се Расмус.

— Браво, Расмус! — извика Андерс.

Ева-Лота се изсмя високо и доволно.

— Сега ще видиш, малък Ник, какво е да си пленник — заяви тя.

— О, и ще бъде много интересно да чуем какво ще каже Петерс за това — добави Андерс.

Ник се отпусна тежко на най-близката кушетка. Виждаше се, че се опитва да подреди мислите в главата си. Когато го направи, той внезапно избухна в смях.

— О, да, много интересно ще бъде да чуем какво ще каже шефът. — Той продължи да се смее. — Много весело ще бъде! — После внезапно отново стана сериозен. — Но ще свърши зле! Трябва да спипам оня нехранимайко, преди да е сторил някоя пакост.

— Преди да извика полицията, искаш да кажеш! — уточни Ева-Лота. — Е, в такъв случай ще трябва да побързаш, мъничък Ник.