Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

— Аз мисля, че гангстерите изобщо не са добри — знаеше си своето Расмус.

Ник не отговори нищо, само гледаше злобно и продължаваше да проклина.

— И защо взехте документите, а? Вие двамата тъпоумници там отпред, защо откраднахте книжата?

Двамата тъпоумници не отговориха нищо. Те продължиха да мълчат и по-късно, когато Петерс ги попита същото.

Седяха всеки на своята кушетка в бунгалото на Ева-Лота и бяха толкова паднали духом, че вече дори не ги беше страх от Петерс, макар че той опитваше всички възможни средства да ги наплаши до смърт.

— Това са неща, от които не разбирате — крещеше им той, — и изобщо не биваше да се намесвате. Лошо ви се пише, ако не кажете веднага къде оставихте документите миналата нощ.

Той ги изгледа със студените си черни очи и изрева:

— Е, хайде, да приключваме! Изплюйте камъчето! Къде оставихте документите?

Те мълчаха. Това изглежда беше най-сигурният начин да се вбеси Петерс, защото той се нахвърли върху Андерс, сякаш искаше да го убие. Хвана главата му и го разтърси диво.

— Къде са документите? — крещеше той. — Отговаряй, иначе ще ти счупя врата!

Тогава се намеси Расмус.

— Това вече е върхът на глупостта — заяви той. — Андерс изобщо не знае къде са документите. Само Кале знае. Той каза, че е по-добре да знае само един.

Петерс пусна Андерс и погледна Расмус.

— Така значи — проточи той. Сетне се обърна към Кале. — Ти ли беше Кале? Давам ти един час да размислиш. Един час и нито минута повече. След това с теб ще се случи нещо крайно неприятно. По-лошо от всичко, което си преживял някога, ясно ли е?

Кале изглеждаше толкова хладнокръвен, колкото трябваше да бъде великият детектив Бломквист в подобни ситуации.

— Не се опитвайте да ме изплашите, защото изобщо не ви е по силите — заяви той. А мислено добави: „Защото вече съм толкова изплашен, че по-лошо изобщо не би могло да стане“.

Петерс запали цигара. Ръцете му трепереха. Той изгледа изпитателно Кале, преди да продължи:

— Не знам дали си достатъчно интелигентен, за да следваш мисълта ми. Ако си, то време е да използваш своята интелигентност. Може би тогава ще разбереш за какво става въпрос. Положението е следното: по причини, които не искам да ти обяснявам, се впуснах в нещо, което е абсолютно незаконно. Ще ме затворят за цял живот, ако остана в Швеция, и затова нямам намерение да стоя тук нито секунда повече от необходимото. Ще замина за чужбина и искам да взема със себе си тези секретни документи. Разбираш ли ме? Не вярвам да си толкова глупав и да не разбираш, че ще направя всичко — наистина всичко, за да науча от теб мястото, където си скрил книжата.

Кале кимна. Той разбираше много добре, че Петерс не би се спрял пред нищо. Разбираше също, че скоро ще трябва да се предаде и да издаде тайната. Пък и как ли момче на неговата възраст би могло да се справи с толкова безогледен противник като Петерс? Но той все пак имаше един час време за размисъл и искаше да го използва. Не искаше да вдигне бялото знаме, преди да е преценил всички възможности.

— Искам да размисля — рече той кратко и Петерс кимна.

— Добре — каза той. — Давам ти един час! И използвай интелекта си, ако наистина имаш такъв!

Той тръгна, а Ник, който през цялото време стоеше там с мрачна физиономия и слушаше разговора, го последва към вратата. Но когато Петерс изчезна, Ник се обърна и отиде при Кале. Вече не изглеждаше ожесточен. Той погледна Кале в очите почти умолително и му каза тихо:

— Я по-добре разкажи на шефа къде са документите, а! За да приключим най-сетне с цялата тази мизерия. Защо просто не го направиш? Заради Расмус, ако не за друго?

Кале не отговори и Ник тръгна. На вратата той се обърна и погледна натъжен към Расмус.

— А после ще ти издялам нов кораб — обеща той. — Много по-голям.

— Не искам кораб — отвърна Расмус безмилостно. — И вече изобщо не мисля, че похитителите на деца са мили хора.

А след това те бяха оставени на самите себе си. Чуха как Ник завъртя ключа в ключалката. После чуваха само шума на короните на дърветата отвън.

— Страхотно… вятърът се усили — каза Андерс, след като известно време стояха безмълвни.

— Да — съгласи се Ева-Лота. — Това е добре. Нека да духа още по-силно, та Сванберг да се обърне с лодката — добави тя с надежда. После погледна Кале. — Един час. След един час той отново ще бъде тук. Какво ще правим, Кале?

— Трябва да му кажеш къде си ги скрил — настоя Андерс. — Иначе той ще те убие.

Кале прокара пръсти през перчема си. „Използвай интелекта си — беше казал Петерс. Кале беше твърдо решен да го послуша. Може би ако си напрегне достатъчно мозъка, ще се сети за нещо, което да ги спаси.“