Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

Духаше свеж западен вятър, който се усилваше с всяка минута. С глух вой той превиваше върховете на елите и гонеше малки коварни вълни през протока, който делеше острова от континента. Кале, все още задъхан след битката с Ник и лудешкия бяг, стоеше на брега и гледаше отчаяно разпенената вода. Никой смъртен не би могъл да преплува протока, без да рискува живота си. Дори с малка гребна лодка би било опасно начинание. Освен това той нямаше лодка. В този час на деня не смееше да приближи пристана, пък и там едва ли беше останала лодка, която да не е здраво заключена.

Кале не виждаше никакъв изход. Всички тези препятствия, които никнеха пред тях, му бяха дошли до гуша. Не му оставаше нищо друго освен да изчака, докато вятърът отслабне — а това можеше да трае много дни. Къде да се приюти през това време и от какво да живее? Не можеше да се върне в скривалището. Първо там щяха да го потърсят. Нямаше вече и нищо за ядене, похитителите бяха конфискували запасите им. Наистина не би могло да стане по-зле, мислеше си Кале, докато блуждаеше уплашен и безпомощен между елите. Всеки момент можеше да налети на Ник. Трябваше бързо да реши какво да прави.

Тогава вятърът донесе силни викове за помощ откъм бунгалото на Ева-Лота. От страх по тялото му изби студена пот. Нима виковете означаваха, че в този момент Петерс си отмъщава на другите за неговото бягство по някакъв сатанински начин? Само от тази мисъл коленете му се подкосиха. Той трябваше да разбере какво ставаше горе.

Върна се по обиколни пътища там, откъдето беше избягал преди малко. Колкото повече приближаваше бунгалото, толкова по-добре можеше да различи гласовете и за свое учудване той установи, че за помощ вика не друг, а Ник. Ник, а понякога и Расмус. Какво, за бога, правеха Андерс и Ева-Лота с Ник, та той ревеше така? Любопитството не даваше мира на Кале, макар че беше доста рисковано да приближава бунгалото. За щастие гората стигаше почти до задната му страна. С известна сръчност той можеше да се приближи до прозореца на Ева-Лота, без да бъде видян.

Кале напредваше между елите. Вече беше толкова близо, че можеше да чуе как Ник фучи и проклина в стаята. Чуваше и доволните гласове на останалите. Нямаше съмнение, че вече не налагат Ник — но тогава защо беше толкова бесен? И защо стои в бунгалото, вместо да търси Кале навън? Но какво блестеше там, между елите точно под носа на Кале?

Ключ! Кале го вдигна и го разгледа внимателно. Да не би да беше ключът за бунгалото на Ева-Лота? Но как се бе озовал тук? Нов изблик на недоволство отговори на въпросите на Кале.

— Петерс, помощ! — викаше Ник. — Заключиха ме. Елате, отключете!

Радостна усмивка се разля по лицето на Кале. Ник беше заключен заедно с пленниците си. Точка за Бялата роза. Кале прибра доволен ключа в джоба на панталоните си.

Тогава чу, че Петерс, Блом и Сванберг тичат към бунгалото. Вцепени се от ужас. След няколко минути щеше да започне ловът на вещици и те щяха да го търсят както още не бяха търсили никого. За Петерс беше смъртна заплаха Кале отново да е на свобода. Ясно беше, че Кале ще опита с всички средства да доведе помощ. Затова за Петерс нямаше нищо по-важно от това да предотврати на всяка цена бягството на Кале от острова. Той не би се спрял пред нищо. Кале пребледня под слънчевия си загар. Той лежеше сред елите и слушаше, изпълнен със страх, приближаващите стъпки. Трябваше да открие скривалище за себе си, трябваше да го открие веднага, за няколко скъпоценни секунди.

И тогава внезапно го видя, точно пред очите си. Приказно скривалище. Никой не би се сетил да го търси там. Под каменната основа на бунгалото имаше достатъчно място, за да се разположи човек удобно легнал. Само тук, от задната страна основата беше стъпила върху каменни подпори, защото бунгалото беше на склона, който се спускаше към морето. Край подпорите растеше висока трева и малки цъфнали храсти, които добре можеха да го скрият, ако на някой му хрумнеше да го търси зад къщата. Бърз като невестулка, Кале се вмъкна под бунгалото. Ако ме потърсят тук, значи са ненормални, помисли си той. Ако имат поне малко разум в главата, те трябва да търсят беглеца колкото се може по-далеч от затвора, а не под него.

Кале си лежеше отдолу и усети земетресението, което се разрази, щом Петерс схвана какво се беше случило.

— Тичайте! — изрева той като побъркан. — Тичайте и го хванете! И не се връщайте без него, иначе не отговарям за действията си!

Блом и Сванберг се втурнаха навън. Кале чу как Петерс превъртя, ругаейки, ключа в ключалката и отвори вратата. И тогава над главата на Кале се разрази още по-мощно земетресение. Бедният Ник се защитаваше неумело, но Петерс беше безпощаден. Ник сигурно никога преди не беше изтърпявал такава канонада от ругатни и проклятия. Тя продължи, докато не се намеси Расмус.