Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Фосет, който е привикнал на нечовешки условия, е ненадминат в способностите си да удържа позиция и през януари 1916 година е повишен в чин подполковник, а под негово командване е поставена бригада с повече от седемстотин души. Нина държи Келти и Кралското географско дружество в течение с действията му. В писмо от 2 март 1916 година тя пише: „Той е много добре, въпреки че три месеца е под непрекъснат обстрел“. Няколко седмици по-късно информира, че той командва девет батареи, далеч повече от обичайните за една бригада. „Представяте си колко е преуморен“, казва тя и добавя: „Разбира се, аз съм доволна, че той има възможност да използва качествата си на организатор и водач в името на борбата за победа“. Нина не е единствената, впечатлена от неговите способности. Той неведнъж е цитиран в депеши по повод храбрите си изяви под обстрел.

Дори в окопите Фосет се опитва да се информира за събитията в басейна на Амазонка. Научава за експедиции, водени от антрополози и изследователи от Америка, която още не се е намесила във войната, и тези сведения само подсилват страховете му, че някой ще открие Z преди него. В писмо до стария си ментор Рийвс споделя: „Ако знаехте само какво са ми стрували тези експедиции като физическо напрежение, щяхте да сте наясно колко много значи за мен завършването на делото ми“.

Има причини да се опасява по-конкретно от доктор Райс. Фосет е шокиран да научи, че през 1914 година Кралското географско дружество е връчило златен медал на Райс „за огромни заслуги в проучването на Ориноко и на северните притоци на Амазонка“. Фосет е вбесен, че собствените му усилия не са получили подобно признание. В началото на 1916 година научава, че докторът се готви за нова експедиция. Бюлетин в „Джиографикал Джърнъл“ осведомява, че „нашият медалист“ доктор Райс ще плава по Амазонка и Рио Негро „с цел да разшири познанията ни за региона, проучван и преди от него“. Защо докторът се връща в същата област? В бюлетина не се казва много повече, освен че доктор Райс строи петнайсетметров задвижван с мотор плавателен съд, който може да минава през блата и да поема седемстотин галона петрол. Вероятно струва състояние, макар че какво значение има това за милионер?

Същата пролет сред напрегнати боеве Фосет получава писмо от Кралското географско дружество. В него се съобщава, че и той е награден със златен медал за исторически заслуги в картографирането на Южна Америка. Наградата е също толкова престижна като присъдената на Ливингстън и Бъртън – „мечтата на живота му“, както се изразява Нина. Дори предстоящата експедиция на доктор Райс и продължаващата война не могат да помрачат възторга му. Нина, която казва на Келти, че такъв случай идва веднъж в живота, незабавно се заема с подготовката за връчването на наградата на 22 май. Фосет получава отпуск, за да присъства на церемонията. „Получих медала и съм удовлетворен“, отбелязва.

След церемонията веднага се връща на фронта: пристигнали са заповеди във връзка с безпрецедентната атака, замислена от английското командване с цел да приключи войната. В началото на юли 1916 година Фосет и хората му заемат позиция край кротка река в северна Франция, като осигуряват прикритие за десетки хиляди британски войници, изкачващи се по стълби, подпрени на калните стени на окопите, и излизащи на бойното поле с проблясващи байонети и размахващи ръце, сякаш са на парад. От високата си позиция Фосет вероятно е виждал германските артилеристи, които би трябвало да са унищожени след седмици бомбардировки. Ала ето че излизат от дупки в земята и откриват ожесточен картечен огън. Британските войници падат като покосени един след друг. Фосет се опитва да им осигури прикритие, но няма как да бъдат защитени хора, попаднали под дъжд от куршуми и пламъците на огнехвъргачки. Никоя природна стихия в джунглата не го е подготвила за този създаден от човека ужас. Късчета от писма и снимки, които мъжете носят със себе си в битката, се сипят около труповете им като снежинки. Ранените с викове пълзят към ями от снаряди. Фосет го нарича „Армагедон“.

Това е Битката при Сома, която германците, понесли също големи поражения, наричат в писма до дома „Кървавата баня“. В първия ден на офанзивата загиват близо двайсет хиляди английски войници и почти четийресет хиляди са ранени. Това е най-голямата загуба на човешки живот в британската военна история и мнозина на Запад започват да изобразяват „дивака“ като европеец, а не като туземец от джунглата. Фосет цитира свой спътник и пише, че „канибализмът поне има зад себе си смислен мотив за убиването на човек, което не може да се каже за войната в цивилизацията“.