Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

По време на викторианската епоха по бреговете на Амазонка и на притоците й има само малки разпръснати племена. Ала конквистадорите последователно говорят за многобройно местно население. Карвахал отбелязва, че някои места са „толкова гъсто населени“, та е опасно да се спи на сушата. („През цялата онази нощ минавахме през много големи села, докато не съмна. Бяхме изминали двайсет левги, за да се отдалечим от обитаемия район, и хората ни гребяха неуморно, но колкото по-напред отивахме, толкова по-гъсто населена и по-добра ставаше околността.“) Когато Ореляна и хората му слизат на брега, виждат „много широки пътища“, водещи към вътрешността, като някои са „като кралски пътища, че и по-широки“.

Това описание съвпада с видяното от Фосет, само че е в по-голям мащаб. Карвахал си припомня, че когато испанците нахлули в едно село, открили „големи насаждения от царевица и овес, от които индианците приготвяли хляб и много добро вино, напомнящо бира, и всичко това било в голямо изобилие. В селото имало пункт за разпределянето на виното, нещо тъй необичайно, че спътниците ни били възхитени. Освен всичко това видели памучни изделия от много добро качество“. В селата имало големи запаси от маниока, сладки картофи, боб и риба, както и хиляди костенурки, отглеждани в кошари за храна. В Амазонка явно живеели големи цивилизации, и то много комплексни. Конквистадорите видели „градове, искрящи в бяло“, с храмове, обществени площади, дървени огради и изящни орнаменти. В едно селище според писанията на Карвахал „имаше вила с много чинии, купи и полилеи от най-финия порцелан, който може да се открие в света“. Добавя, че всички тези предмети са „гледжосани, боядисани в най-различни цветове, толкова ярки, че смайват, нещо повече, рисунките върху тях са тъй изкусно направени, че напомнят древноримски изделия“.

Невъзможността на викториански изследователи и етнографи да открият подобни селища подсилва убеждението, че разказите на конквистадорите са „пълни с лъжи“, както един историк характеризира хрониката на Карвахал. Ала защо тогава толкова много от хрониките дават едни и същи описания? По повод германска експедиция например един историк от шестнайсети век пише:

„И генералът, и останалите видели съвсем отблизо град с големи размери. Бил компактен и добре организиран, а в центъра му имало сграда, която била много по-голяма и висока от останалите. Попитали вожда, който им служел като водач: „Чия е къщата, която толкова забележимо се възвисява над останалите?“. Той отговорил, че е домът на вожд на име Кварика. Имал златни статуи на идоли с големината на момчета, както и жена, цялата от злато, която била богинята им. Той и поданиците му притежавали огромни богатства. Но недалеч имало други вождове, които го превъзхождали по брой на поданиците и състояние“.

Войник от друга експедиция си припомня, че видели други градове, които ги смаяли с големината си.

Фосет се пита къде са изчезнали всички тези хора. Предполага, че „влизането на дребната шарка и други европейски болести е изтребило милиони от местното население.“ И все пак населението в басейна на Амазонка е намаляло толкова бързо и значително, че той се чуди дали не се е случило нещо по-драматично от рода на природно бедствие. Започва да си мисли, че регионът на Амазонка съдържа „най-големите тайни на миналото, все още запазени в днешния ни свят“.

— Боя се, че няма начин да видите документа. Заключен е в сейф.

Пристигнал бях в Рио де Жанейро и говорех по телефона със студент от университета, който ми помагаше в издирването на още един ръкопис, смятан от Фосет за финалното доказателство, подкрепящо теорията му за изгубена цивилизация в басейна на Амазонка. Ръкописът се пазеше в Бразилската национална библиотека в Рио и беше толкова стар и в толкова лошо състояние, че го държаха в сейф. Подадох нужните молби и отправих заявка с имейл. Нищо не помогна. Накрая като последно усилие отлетях за Рио, за да обоснова искането си лично.

Библиотеката е разположена в центъра на града в красива неокласическа сграда с коринтски колони и стълбове. Тя съдържа повече от девет милиона документа и е най-големият архив в Латинска Америка. Бях придружен до отдела с ръкописи – огромно помещение, пълно с книжни рафтове, издигащи се на няколко етажа височина към таван от матирано стъкло, през който струеше бледа светлина, разкриваща при всичката величественост на залата известно занемаряване – разнебитени дървени бюра и прашни крушки. Беше тихо и чувах шума от стъпките си по пода.