Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Фосет е стеснил границите на локацията. Сигурен е, че е открил доказателство за археологически останки, включително шосета и керамика, пръснати из басейна на Амазонка. Той дори вярва, че има повече от един античен град – онзи, който наемният войник описва, предвид терена трябва да е близо до източния бразилски щат Баия. Но Фосет, след като се е консултирал с архивни документи и е разговарял с хора от племената, е изчислил, че монументален град, дори заедно с останки от населението си, съществува в джунглата близо до река Шингу в бразилската провинция Мато Гросо. В тон с потайната си природа той дава на града кодирано и притегателно название, което никога не обяснява в писмените си материали и интервютата. Нарича го просто Z.

През септември 1914 година след едногодишно опознавателно пътуване с Манли и Костин Фосет е готов да тръгне начело на експедиция в търсене на изгубения град. Ала когато излиза от джунглата, посреща го новината, че два месеца по-рано австрийският ерцхерцог Франц Фердинанд – тъкмо катализаторът за първата среща на Фосет и Нина в Цейлон – е станал жертва на атентат. Започнала е Първата световна война.

Фосет и двамата му спътници британци незабавно отплават за Англия. „Естествено, опитни хора като теб ще са много полезни, има голям дефицит от обучени офицери – пише му Келти в писмо същия декември. – Претърпяхме огромни загуби на фронта основно сред офицерския състав.“ Въпреки че Фосет е на четийресет и седем години и „отстъпник“ от европейския живот, чувства се длъжен да се запише в армията като доброволец. Информира Келти, че е „напипал важни открития“ в Амазония, но изпитва „патриотичното желание на всички физически годни мъже да смаже тевтонците“.

Повечето от Европа е завладяна от същия стремеж. Конан Дойл, който разпространява пропаганда, представяща войната като сблъсък на благородни рицари, пише: „Нямайте страх, нашият меч няма да бъде счупен, нито ще падне от ръцете ни“.

След като за кратко се вижда със семейството си, Фосет поема към западния фронт, където, както казва на Келти, скоро ще бъде „в епицентъра на бъркотията“.

Като майор в Кралската полева артилерия, Фосет получава командването на батарея с повече от сто души. Сесил Ерик Луис Лайн, двайсет и две годишен младши лейтенант, си спомня как амазонският изследовател е пристигнал с тъмната си камуфлажна униформа, въоръжен с револвер. Лайн пише в дневника си: „Той е една от най-колоритните личности, които съм срещал някога – човек с великолепна физика и изключителни технически способности“.

Както винаги Фосет е притегателна фигура и хората му се причисляват към два лагера – „Костин“ и „Мъри“. Тези от рода на Костин гравитират към него, възхитени от присъщите му дързост и устрем, докато подобните на Мъри презират неговата ярост и безкомпромисност. Офицер от „лагера на Мъри“ заявява, че „Фосет е може би най-проклетият човек, с когото съм се сблъсквал в този свят, и неговата неприязън към мен само засили моята към него“. Но Лайн принадлежи към „лагера на Костин“. „С Фосет въпреки разликата във възрастта ни станахме големи приятели.“

Заедно с хората си Фосет и Лайн копаят окопи – понякога само на няколкостотин метра от германците – в района около Плоегстеерт, селце в западна Белгия близо до границата с Франция. Един ден Фосет забелязва подозрителна фигура в градчето – мъж с дълго кожено палто, френски стоманен шлем с три размера по-малък за главата му и пастирско наметало – „чудновата премяна“, както се изразява Фосет. Фосет дочува човекът да казва с гърления си глас, че районът ще е идеален за наблюдателен пост, въпреки че самият Фосет го намира „адски гадно място“. Носят се слухове, че германски шпиони се инфилтрират зад английските бойни линии, облечени като цивилни белгийци, и Фосет, който е наясно какво е да си таен агент, се втурва в щаба да предупреди: „Имаме си шпионин в сектора!“.

Преди да бъде изпратен екип за арест, допълнително събрана информация разкрива, че мъжът е не друг, а самият Уинстън Чърчил, който като доброволец командва батальон на западния фронт, след като е бил принуден да напусне поста първи лорд на адмиралтейството заради катастрофалното нашествие в Галиполи. Докато посещава окопите южно от позицията на Фосет, Чърчил пише: „Боклуци и мръсотия навсякъде, гробове в защитните линии, пръснати безразборно, крака и части от дрехи на мъртъвците се подават от земята, навред локви и кал; над цялата тази сцена сред ярката лунна светлина летят ята от прилепи под непрестанния акомпанимент от пушечен и картечен огън и зловещото свистене на куршуми“.