Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Един ден Брайън последва Джак в стаята, където баща им държи колекцията си от артефакти. Сред тях са меч, каменни брадви, копие с костено острие, лъкове със стрели и огърлици от раковини. Преди това момчетата са излапали ядките, които вождът на племето максуби е подарил на Фосет; сега Джак откача от стената красивата ръчно изработена пушка от Мароко, наричана „джезаил“. Чуди се дали пушката може да стреля, изнася я отвън и я напълва с барут. Предвид че е стара и ръждясала, има смъртоносна опасност изстрелът да се върне назад и Джак предлага с Брайън да хвърлят ези-тура кой да дръпне спусъка. Брайън губи. „По-големият ми брат излезе сух от водата и настоя да спазя благородно дълга си и да извърша самоубийство – спомня си Брайън. – Дръпнах спусъка, просветна пламъче, раздаде се съскане и уж нищо повече не се случи. Обаче се случваше. Доста след дръпването на спусъка се чу силен шум, подобен на астматична кашлица, и от цевта изригна голям облак червен прах.“ Пушката не гръмва, но Брайън демонстрира поне за кратко, че е също толкова смел, колкото по-големия си брат.

Междувременно Фосет трескаво се мъчи да организира „пътя си към Z“, както го нарича. Двамата му най-доверени спътници вече не са в наличност: Манли е починал от сърдечна болест малко след войната, а Костин се е оженил и е решил да се установи. Загубата на двамата е тежък удар, който може би само Костин е можел да разбере напълно. Той казва на семейството си как единствената ахилесова пета на Фосет като изследовател е, че мрази да забавя темпото, затова му е нужен достатъчно надежден човек, та като каже „Стига!“, да го послуша. Костин се бои, че без него и Манли няма да има кой да спре Фосет.

Фосет се сблъсква с още неблагополучия. Кралското географско дружество и няколко други институции отхвърлят молбата му за финансиране. След войната вече по-трудно се намират пари за научни изследвания, но не само тази е причината. Дипломирани в университети антрополози и археолози изместват аматьорите, обучени с помагалото „Съвети към пътешествениците“. Тесните специализации са пратили в историята онези, дръзвали да правят общо проучване на земното кълбо. Друг южноамерикански изследовател и съвременник на Фосет се оплаква огорчен, че „общопрактикуващият в този наш днешен свят е изтикван встрани“. И макар че Фосет си остава легенда, повечето от новите специалисти оспорват теорията му за Z. „Не мога да накарам учените да приемат дори предположението, че в басейна на Амазонка може да има следи от древна цивилизация“, пише Фосет в дневниците си.

По-рано колеги са се съмнявали в теорията за Z до голяма степен по биологични причини: индианците били физически неспособни да създадат комплексна цивилизация. Сега мнозина от новото поколение учени се съмняват по причини, свързани с околната среда: природата в долината на Амазонка е твърде негостоприемна, та примитивни племена да успеят да основат каквото и да било развито общество. Биологичният детерминизъм все повече отстъпва пред детерминизма на околната среда. А Амазония – този голям „фалшив рай“ – е най-яркото доказателство за малтусианските ограничения, които околната среда поставя пред цивилизациите.

Хрониките на ранните търсачи на Елдорадо, които Фосет цитира, само затвърждават у научната общност убеждението, че той е аматьор. Статия в „Джиографикал Ривю“ заключава, че басейнът на Амазонка е дотолкова лишен от човешко население, че е практически „една от големите световни пустини, сравнима със Сахара“. Видният шведски антрополог Ерланд Норденскийолд, който се среща с Фосет в Боливия, признава, че английският изследовател е „извънредно оригинална личност, абсолютно безстрашен“, но добавя, че страда от „безгранична фантазия“. Висш чиновник в Кралското географско дружество казва за Фосет: „Той е човек с необуздано въображение, който понякога говори пълни безсмислици. Едва ли увлечението му по спиритуализма е подобрило преценката му“.

Фосет протестира пред Келти: „Не забравяй, че съм трезвомислещ ентусиаст, не ексцентричен преследвач на Снарк“ – препратка към измислено създание в стихотворение на Луис Карол. (Според стихотворението онези, тръгнали по следите на Снарк, често изчезват и повече не се чува за тях.)

В Кралското географско дружество Фосет продължава да има своята вярна групичка поддръжници, включително Рийвс и Келти, който през 1921 година става вицепрезидент. „Не обръщай внимание какво говорят за невероятните ти разкази – казва Келти на Фосет. – Това е без значение. Има достатъчно много хора, които вярват в теб.“