Установих, че и други учени са допринесли за тази революция в археологията, оборваща практически всички предишни представи за двата континента Америка преди Колумб. Тези археолози често са подпомагани от апаратура, надхвърляща и най-смелите представи на доктор Райс. Тя включва георадар, сателитно картографиране, дистанционни сензори, регистриращи магнитни полета в почвата за откриване на заровени артефакти. Ана Рузвелт, праправнучка на Тиодор Рузвелт, която е археолог в Университета на Илинойс, е направила разкопки на пещера край Сантарем в Бразилска Амазония, пълна със скални рисунки – изображения на хора и животни, подобни на описваните от Фосет, които е срещал на различни места в басейна на Амазонка и които са засилили вярата му в неговата теория за Z. В пещерата има също заровени останки от селище, датиращо отпреди десет хиляди години – два пъти по-старо от посочваното преди това начало на човешко присъствие в района на Амазонка. Селището е толкова древно, че хвърля съмнение върху отдавнашната теория за населването на двата континента Америка. От години археолозите вярваха, че най-ранните американски жители са кловисите, наименувани по остриетата от копия, открити край Кловис, Ню Мексико. Смята се, че тези ловци на едър дивеч са прекосили Беринговия проток от Азия в края на Ледниковата епоха и са се установили в Северна Америка преди около единайсет хиляди години, а после постепенно са мигрирали до Централна и Южна Америка. Ала амазонските поселища може да са също толкова стари, колкото безспорното заселване от кловиси в Северна Америка. Нещо повече, според Рузвелт отличителните знаци за културата на кловисите – като копия с каменни остриета с отчетливи жлебове – не присъстват в амазонската пещера. Сега някои археолози вярват, че може да е имало народ, предшестващ кловисите. Други като Рузвелт са на мнение, че един и същ народ от Азия едновременно е заселил двата американски континента и е развил свои собствени отличителни култури.
В пещерата и в близко селище край брега на река Рузвелт е направила още едно смайващо откритие: керамика на седем хиляди и петстотин години, която предшества с повече от две хиляди години най-ранната керамика, открита в Андите или Мезоамерика. Това означава, че Амазонка може да е най-старият произвеждащ керамика регион в двата континента Америка и че, както Фосет е изтъквал в радикалното си становище, може би тук се е зародила цивилизация, плъзнала из цяла Южна Америка – тоест напреднала култура се е разпространила отвътре навън, а не обратното.
Като използват въздушна фотография и сателитни образи, учените започнаха да откриват огромни, създадени от човека могили, често свързвани с артерии, преминаващи през възвишения из басейна на Амазонка – по-конкретно в боливийските заливни територии, където Фосет за пръв път открива парчета керамика и пише в докладите си, че „където има възвишения в равнините, има и артефакти“. Кларк Ериксън, антрополог от Университета на Пенсилвания, проучвал тези земни насипи в Боливия, ми каза, че могилите са давали възможност на индианците да продължат да отглеждат посеви през сезонните наводнения и да избегнат процеса на отмиване, който лишава почвата от хранителни вещества. Създаването им, каза той, е изисквало много труд и инженерна мисъл: тонове почва е трябвало да бъдат транспортирани, променяло се е трасето на реки, изкопавани са канали, строени са свързващи пътища и междинни селища. В много отношения, каза той, могилите „съперничат на египетските пирамиди“.
Може би най-смайващо е свидетелството, че индианците са трансформирали природата дори там, където тя е била фалшив рай – тоест, където почвата е била твърде неплодородна, за да поддържа голямо население. Учените откриха из джунглата големи терени от terra preta do Indio, или „индианска черна земя“: почва, която е била обогатена с органични човешки отпадъци и въглени от огъня, така че е направена извънредно плодородна. Не е ясно дали индианската черна почва е случаен страничен продукт от човешко присъствие, или, както смятат някои учени, е преднамерено създадена – чрез внимателно и систематично „овъгляване“ на почвата посредством тлеещи огньове като практиката на каяпо в поречието на Шингу. Във всеки случай амазонските племена очевидно са използвали тази богата почва, за да отглеждат посеви, където някога земеделието е било немислимо. Учените са открили толкова много черна почва от антични селища в Амазонския басейн, че днес вече вярват в способността на тропическата гора да е поддържала милиони хора. За пръв път учените подлагат на преоценка хрониките за Елдорадо, на базата на които Фосет е съставил теорията си за Z. Както твърди Рузвелт, описваното от Карвахал безспорно не е мираж. Вярно, учените не са открили доказателства за митичното злато, мечтано от конквистадорите. Но антропологът Нийл Уайтхед казва: „С някои резерви Елдорадо действително е съществувало“.
Читать дальше