Интересни изводи могат да се направят и от един кратък паралел между сагата (цикъла) за Дивия запад и ориенталската сага (цикъл), родени под перото на писателя. Докато в Дивия запад Олд Шетърхенд има до себе си най-често един Винету, направо легендарен образ, който му е най-малкото равностоен, то при пътешествията и приключенията в ориенталския цикъл (имам предвид не само споменатите шест тома) най-близкият сподвижник на главния герой е Хаджи Халеф Омар, един симпатичен и весел герой, чийто ръст е обратно пропорционален на неговата болезнена жажда за слава и мания за самоизтъкване, и то чрез близостта си с главния герой. Споровете и преживяванията с това жизнено, храбро и своенравно човече са източник на неподправен хумор и не напразно той е един от най-големите любимци на читателите. Но малкият Халеф с голямото име иначе не е равностоен на Кара Бен Немзи. В някои литературни анализи Халеф е сравняван със Санчо Панса и в това има нещо вярно. Но само нещо. По-важното в композиционно отношение и във функционално значение е ролята на този образ като коректив, като инструмент, чрез който често се стига до истината, до разкриването на загадката, до важни морално-философски обобщения. Във функционално отношение този образ донякъде е аналогичен на образа на Сам Хокинс.
Подобни двойки герои са по-типични за криминалната литература, поточно за детективския роман, и в това няма нищо чудно, понеже Май в композиционно отношение често си служи с похватите на криминалното четиво, използва също така и негови мотиви. Затова по-скоро бих казал, че отношенията на Кара Бен Немзи и Халеф напомнят тези между Шерлок Холмс и доктор Уотсън, като естествено това сравнение се прави с известни уговорки и резерви.
Безспорни са увлечението и интересът на Карл Май към Ориента. Писателят се прекланя пред неговата мъдрост, завладян е от неговата загадъчност, натъжен е от неговата съдба. За него, пацифиста, демократа и хуманиста; няма нищо по-важно от разбирателството между Изтока и Запада, от мирното сътрудничество между Ориента и Окцидента. Колко актуални тъкмо днес са думите му от неговия роман «Ардистан»: «Нека пътищата, водещи от Запада към Изтока, да не бъдат повече пътища на войната, а пътища на мира! Нека спрат транспортите с оръжия и войници! Нека разцъфти търговията! Тогава човекът ще бъде достоен за името човек!… И ако дойде решаващият и труден час, в който както в Далечния изток, така и в Далечния запад трябва да се реши съдбовният въпрос дали да бъде мир или война, Изтокът и Западът ще застанат един до друг като могъщи неразделни приятели и ще накарат народите да оставят мечовете си да ръждясат!»
Големият и нестихващ интерес на читателите към приключенските романи от поредицата «Под сянката на падишаха» намира своето логично отражение и в ранното и нееднократно филмиране на тези романи. Първият ням филм по приключения от Ориента датира още от 1920 година. А първият озвучен филм, и то създаден без значителни отклонения от самото произведение (за разлика от филмите, базиращи се на цикъла за Дивия запад) е завършен през 1936 година под заглавието «През пустинята». Изобщо в една трета от всичките 23 филма, снимани по произведения на Карл Май, действието се развива в Ориента. «Ориенталските» филми са снимани предимно в Испания, а филмът «Жълтоликия», прожектиран и у нас под злощастното заглавие «Шутът», е заснет в Югославия и България. Създадени са и два по-значителни телевизионни сериала: «С Карл Май в Ориента» и «Кара Бен Немзи Ефенди». Да споменем и най-известните изпълнители на ролята на Кара Бен Немзи: Фред Раупах (загинал през Втората световна война), американеца Лекс Баркър, известен и у нас, както и Карл Михаел Фоглер.
Някои от направените по-горе бележки може би обясняват огромния интерес към творчеството на Карл Май особено през тази юбилейна за автора година, когато се навършват 150 години от рождението му и 80 години от неговата кончина. Романите му са преведени на 29 езика, последните от които са японски и литовски. Общият им тираж е вече далеч над 100 милиона и никой не може точно да го изчисли. Но всъщност нека предоставим на нашия читател сам да си отговори на въпроса, защо романите на «необикновения литературен феномен» Карл Май в много европейски страни се превърнаха в трайни бестселъри и нека при тази своя преценка той не се влияе от мнението на Алберт Айнщайн, който казва: «Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но романите на Карл Май никога!».
Читать дальше