Карл Май - През пустинята

Интересна е оценката за шестте тома и на известният издател Фезенфелд, който при търсенето на «четивни и касови» материали за издателството си се натъква на «Под сянката на падишаха» от «някой си Карл Май. Започнах да чета и вече не можах да се откъсна от този приключенски разказ. Забравих всичко, и семейство, и работа, и ядене, и пиене! Да събера тези разкази, разпокъсани в отделни списания, да ги подредя в книги и в този вид да ги даря на немската младеж, на целия народ — ето тази мисъл не ми даваше повече покой».

Както винаги по законите на черно-бялата живопис, типична за жанра, двата лагера са ясно очертани — от една страна са «рицарите», защитаващи доброто — Кара Бен Немзи (ориенталският вариант на Олд Шетърхенд), неговият слуга или по-скоро приятел Хаджи Халеф и техните спътници, а от другата страна са престъпниците — братята Хамд и Баруд ал Амазат, Абрахим Мамур, Абу Саиф, Манах ал Барша, както и Жълтоликия с цялата си банда. Макар че непрекъснато повтарящите се мотиви и похвати, неразделни атрибути на приказката, възприети и от приключенския жанр (ненапразно Карл Май сам се нарича хакавати — разказвач на приказки) като борбата на доброто срещу злото, преследване, отвличане, пленяване, освобождаване, подслушване, двубои, загадки, тайни и тяхното разкриване и какво ли още не, поне теоретично, на пръв поглед би следвало да доведат до еднообразие и известно спадане на читателския интерес, на практика става тъкмо обратното — талантът на писателя винаги намира нови варианти, а непрекъснатата смяна на кулисите, новите усложнения, новите действащи лица и новите опасности дават своите положителни резултати. Разбира се, с инструментариума на приключенския жанр Карл Май сътворява един наистина незабравим «ориентало-балкански» епос. Ала тези както и повечето романи на писателя не са изградени еднопластово, не са така елементарни и повърхностно конципирани, както, да речем, книгите на един Салгари. Колкото и да са изтъркани думите «идейност» или «идейни» и философски внушения, ми се струва, че не можем да минем без тях, ако желаем да разберем структурните особености, дълбочината, многопластовостта на тези романи, както и авторовата стратегия при създаването им, а оттам и истинската им стойност.

Още първият том «През пустинята» започва така: «Истина ли е, сихди, че искаш да си останеш гяур, неверник, който е по-презрян и от псе и по-отвратителен от плъх, който се храни с нечистотии?» Това са думи на незабравимия Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах към Кара Бен Немзи. Така започва един от вечните им спорове (в случая на верска основа), които, лишени от всяка натрапчивост, често развеселяват читателите. В крайна сметка нито Кара Бен Немзи става мюсюлманин, нито пък Хаджи Халеф християнин, макар че най-сетне той прояжда и шунка. Ала под често комичната «покривка» нещата са по-дълбоки и по-сериозни. Неведнъж в романите на Карл Май става дума за религиозни въпроси и нашего брата, възпитаван дълги години във войнстващ атеизъм, махва с ръка и понякога е склонен да прескочи подобни «скучни» места, както явно са постъпвали и някои «преводачи». Но религиозният въпрос и морал са неделима част от мирогледа на писателя. Карл Май възлага големи надежди на религията за превръщането на «човека-животно» в «благороден човек». Не е вярно, че писателят противопоставя християнството на мюсюлманството. Тъкмо обратното доказват особено по-късните му произведения. Често той подчертава непреходните стойности и в двете религии в духа на религиозната толерантност, за която непрекъснато пледира. Стремежът му към «обща световна религия», пропагандирането на практическото християнство му навличат упреци и от протестанти, и от католици. А колко съвременни са неговите мисли в това отношение! Но този далеч не е единственият сериозен проблем, занимаващ писателя. Интересно е, че в определени исторически периоди отделни произведения на Карл Май предизвикват в определени среди отрицателни реакции. Даже и някои от предлаганите шест романа! Но, слава Богу, те са конюнктурни! Да оставим настрана факта, че само допреди десетина години по принцип Карл Май бе нежелан у нас, но така например нежелан беше (или още е?) романът «През дивия Кюрдистан» в съседна Турция. Защо? Защото хуманистът Карл Май защитава правото на живот и самостоятелно развитие на кюрдите. А именно той не би могъл да напише тази своя книга «малко тъй по-иначе». И какво? Да не я издаваме ли? Или да се съобразяваме с лошото настроение на д-р Ковачевич, литературоведка от сръпския университет, която в своя статия гневно протестира срещу това, че, видите ли, в своите «балкански романи» (4, 5, 6 том от шесттомника) Карл Май споменавал всички други националности, като сърби, българи, скипетари (албанци), турци, цигани, румънци, само не и македонци, макар героите му да преминават през българския град Мелник и после през географската област, наречена Македония. Но това е просто едно лично мнение по националния въпрос на Балканите на един писател, творил преди около век! Може би е дразнещ и фактът, че тъкмо там Карл Май прави един кратък исторически екскурс, споменавайки за Златния век в развитието на българската култура и държава при цар Симеон? Но пък за нас точно тези пасажи имат голяма стойност! Няма да правим капитал и от факта, че образите на българите (Илия, Анка, Яник) са положителни, защото това може да е резултат както на чиста случайност, така и на обичайната любов на писателя към потиснатите, но просто сме длъжни да направим достояние на нашия читател прекрасния образ на българката Анка, носителка на голяма морална чистота. Заслужава нашето внимание и напълно правдивата картина на някогашния Мелник, оживено търговско средище с население от около 17 000 души, описан така увлекателно от Карл Май, град, който няма почти нищо общо със съвременната музейна руина.