Карл Май - През пустинята

Някой би възразил, че на нашия книжовен пазар отдавна се продават заглавията «През пустинята» и «През дивия Кюрдистан», но нека се имат предвид поне следните три съображения:

1) Да се спре поредицата след издаването на втория том е най-малкото равностойно, да речем, на издаването само на първата част от «Граф Монте Кристо». Тоест представете си да не знаете какво става по-нататък след бягството на главния герой от крепостта Иф или пък да се издаде само половината от интересен криминален роман и останалото да се предостави на въображението на отчаяния читател. Казвам всичко това, защото убийството при солените езера в Тунис, а и други престъпления биват наказани едва в следващите части от шесттомника и изобщо целият приключенски епос получава завършен вид едва на Адриатическото крайбрежие («Жълтоликия»).

2) Досега предлаганите варианти на първите два тома представляват съкратения наполовина оригинал.

3) За единия от тях е използван френският превод-адаптация на съответния роман.

Това са все дела (разбирай престъпления) в сферата на преводната ни литература, които са немислими в страна с установено законодателство в областта на книгоиздаването. Но нека самите читатели преценят какви поражения са нанесени на споменатите два романа.

Предисторията на шесттомника сигурно представлява интерес за любопитния читател на приключенска литература. Почти всички от по-известните произведения на писателя, създадени особено през неговите първи два творчески периода (творческият път на Карл Май се разделя на четири творчески периода), излизат на книжовния пазар значително по-късно във формата на отделни романи, подредени след години в познатите ни 74 тома събрани съчинения. Както трилогията «Винету», така и предлаганата шесттомна поредица са представлявали отначало по-къси или по-дълги приключенски разкази, отпечатани първо в различни вестници и списания. Така например в основата на шесттомника са текстове, които Карл Май публикува с прекъсване дълги години в католическия седмичник «Дойчер Хаусшац», Пустет Ферлаг, Регенсбург, между 1888 — 1888, като наново подрежда и преразпределя поредица от разкази, написани за издателя Фезенфелд. И така шестте разказа, започнали да излизат на страниците на «Дойчер Хаусшац» от януари 1881 г., по-късно се обединяват (едва в 1892) и образуват първия том «През пустинята» и първата половина от втория «През дивия Кюрдистан». Ето как до края на 1892 шестте познати ни тома излизат във формата на отделни книги, като в края на шестия том «Жълтоликия» се появява и значително по-късно написаният епилог за смъртта на врания жребец Рих.

Драматичното действие в огромния по своя обем приключенски ориентало-балкански цикъл (3765 страници във варианта на Фезенфелд) се разгръща почти изцяло в границите на тогавашната огромна Османска империя, такава, каквато е била около 1870. Незабравимите герои на Карл Май изминават пътя от Тунис в посока към Египет, от Нил до кюрдските планини, после през Багдад стигат до Истамбул и през Мелник до Адриатическото крайбрежие. Главоломните поврати, опасностите, които трябва да преодолеят по своя път в борбата си срещу престъпността, тиранията и несправедливостта, са само една от причините, които оставят у нас незабравими впечатления и ни карат да изпитаме неповторими емоции. И както е типично за Карл Май, динамичното действие, приключенията и загадките започват незабавно — Кара Бен Немзи и Хаджи Халеф се натъкват неочаквано на следа в пясъка, която ги отвежда до човешки труп, жертвата на кърваво злодеяние. Оттук нататък за читателите вече няма покой.

Но макар и съвсем накратко, се налага да направим и един друг паралел, за да оценим по достойнство художествените постижения на писателя както в целия му «ориенталски» цикъл, така и в споменатите шест тома. Въпреки че, когато става дума за индианските романи на Карл Май или за неговия цикъл от Дивия запад, не бива да забравяме, че в случая имаме работа с едно напълно самобитно и оригинално творчество, все пак трябва да се има предвид и фактът, че по онова време преди Карл Май съществува дългогодишна школа и традиция в индианския роман или в романа на Дивия запад. Ще спомена само няколко имена, за които е доказано, че са повлияли «индианското» творчество на немския писател. Това е преди всичко Фенимър Купър, както и Чарл Сийлсфилд, Фридрих Герстекер и Мьолхаузен. Обаче «ориенталския» или «източен» приключенски роман не е дотам развит, нито има такива именити предшественици. Ето защо и в това отношение трябва да отдадем заслуженото на Карл Май. Прави са литературоведите, които твърдят, че за масовия немски читател от онези десетилетия «душата и духът на Ориента» са разкрити най-вече благодарение на приказките от «Хиляда и една нощ» и на романите на Карл Май. За несравнимото майсторство на писателя, създало тези бестселъри на приключенския жанр, сбито, но много съдържателно, говори мисълта на Вл. Мусаков: «Карл Май успя да оживи дори и пустинята.»