— Тази история е много приятна за слушане. Но знаеш ли дали наистина се е случило точно така?
— Точно така е било. По онова време, когато хадедихните разказвали това в Селамийе, там били и петима мъже от Джелу. После те минаха оттук и разказаха всичко на мен и на хората ми.
— Имаш право — каза Али бей, — тази история се е случила, но не така, както си я чул. Искаш ли да видиш черния кон на този сераскер?
— Али бей, това е невъзможно!
— Възможно е, защото е наблизо. Ей там онзи вран жребец!
— Шегуваш се, бей!
— Не се шегувам, а ти казвам истината.
— Жребецът е прекрасен и никога досега не съм виждал такъв, но това е конят на този мъж.
— А този мъж е непознатият сераскер, за когото ти разказа.
— Невъзможно!
Кюрдът отвори толкова широко уста от учудване, че можеше да му се направи най-подробен зъболекарски преглед.
— Невъзможно ли казваш? Лъгал ли съм те някога? Уверявам те още веднъж, че наистина е така.
Очите и устата на Хюсеин ага се разтваряха все по-широко. Той ме гледаше вцепенен и неволно протегна ръка към меда, но не го улучи и бръкна в торбичката с тютюн. Без да забелязва това, той си взе от него и мушна доста голямо количество от наркотичната трева между снежнобелите си зъби. Този тютюн веднага предизвика толкова бързи и силни спазми, че вождът на бадинаните моментално затвори челюсти и избълва съдържанието на устата си в лицето на моя добър Али бей.
— В името на Пророка! Истина ли е? — попита той още веднъж, съвсем изумен.
— Вече те уверих, че е така — засмя се изцапаният човек, бършейки лице с края на дрехата си.
— О, сераскер — обърна се кюрдът към мен, — атина та ин-шиллях, кеира! (Да даде Господ посещението ти да донесе щастие!)
— Ще ти донесе щастие, обещавам ти — казах аз завалено, но той ме разбра.
— Черният ти жребец е тук — продължи той, — но къде е щитът с граната, бронята ти, шлемът, копието, сабята?
— Чуй какво ще ти кажа! Аз съм непознатият воин, който беше при Мохамед Емин, но не съм слизал от небето. Идвам от една далечна страна, но не съм неин сераскер. Не съм имал нито златни, нито сребърни оръжия. Ето тук виждаш оръжията ми такива, каквито са, с които не ме е страх и от многоброен враг. Да ти покажа ли как стрелят?
— Сере та, сер бабе та, сер хамшер та Али бей! (В името на баща ти и твоя приятел Али бей не прави това!) — замоли се той изплашен. — Ти си свалил от себе си ризницата, копието, щита и меча, за да вземеш тези пушки, които са може би още по-опасни. Не знам какво да ти дам, но ми обещай, че ще бъдеш мой приятел!
— Каква ще е ползата да станеш мой приятел? В тази страна има една поговорка, която гласи: Дишмшни бе акил ши иари бе акил читире. (Един враг с разум е по-добър от приятел без ум.)
— Неразумен ли бях, господарю?
— Не знаеш ли, че гостите трябва да се поздравяват, особено пък ако идват с някой приятел?
— Имаш право. Ти ме наказа с тази поговорка. Разреши ми да ти отговоря с друга: Бечук ласиме тхабей месинан бебе. (Малкият трябва да се подчинява на големия.) Бъди ти големият! Аз ще ти се подчинявам.
— Най-напред послушай моя приятел Али бей! Той ще победи и тогава твоите турски пушки са ти в кърпа вързани.
— Ти се гневиш? Прости ми! Сер сере мен, бу калмета, та чу таксир накем. (Кълна се в главата си, че за да ти служа, нищо няма да пожаля.) Вземи това грозде и яж, вземи този тютюн и пуши!
— Благодарим ти — отвърна Али бей, който беше свикнал само с чиста храна. — Ядохме още преди да тръгнем и не бива да губим време, а да се връщаме в Шейх Ади.
Той стана и аз направих същото. Хюсеин ага ни придружи до пътеката и още веднъж обеща да изпълни дълга си възможно най-добре. А ние поехме по обратния път.
«Каквото поиска Аллах, става,
а каквото не иска — не става.»
Ето че най-после Аллах поиска на български език да започне да излиза шесттомникът на Карл Май «Под сянката на падишаха», или «Спомени за пътешествия из турската империя», [151] Издателство «Атика» използва правото си да даде на шесттомника едно по-привлекателно за съвременния читател заглавие — «Преследване в Ориента». — Бел. изд.
съдържащ едни от най-търсените и обичани приключенски романи от Ориента, които по своята значимост, художествена стойност и влияние върху читателите се нареждат непосредствено след трилогията «Винету». Ето и заглавията на отделните романи:
«През пустинята», «През дивия Кюрдистан», «От Багдад до Стамбул», «Из дебрите на Балканите», «През страната на скипетарите» и «Жълтоликия».
Читать дальше