Карл Май - През страната на скипетарите

— А къде е парчето шунка? — попитах аз учудено.

— На ножа!

— Няма го.

— Значи е паднало — обясни дребосъкът.

— Много жалко… но, Халеф, струва ми се, че дъвчеш!

Той направи лукава физиономия и отвърна:

— Налага ми се да дъвча, защото парчето падна направо в устата ми. Или смяташ, че трябва да го глътна цяло?

— Не. Вкусно ли е?

— Толкова много, че искам да помоля за нещо.

— Говори!

— Позволяваш ли да залостя вратата?

— Да не би да мислиш, че можем да бъдем нападнати?

— Не. Оско също е християнин и ще ме разбере. Но Омар не е изучавал законите на Пророка така добре като мен. Може да изпадне в изкушение, ако влязат в този момент. Бих искал да предотвратя това. Не бива Омар да обременява душата си с упрека, че се е омърсил с миризмата на натъпканото в черва, а после опушено месо.

Той стана, залости вратата и отново седна при нас. Извади ножа си и си отряза голямо парче шунка, което бързо изчезна изпод редките му мустаци, състоящи се от шест косъма вдясно и седем вляво. При това със задоволство поглади корема си с две ръце и каза:

— Виждаш ли, сихди, какво голямо доверие имам в теб.

— Първо видях само глада ти.

— Това е последица от доверието ми. Каквото яде моят сихди, не може да ми попречи да ида на седмото небе, а аз се надявам на мълчанието ти и че няма да кажеш на никого нищо, защото твоите възгледи имат пред мен тежестта на законите на светите халифи.

— Нямам причина да разтръбявам, че обичаш да ядеш хубави неща.

— Добре, тогава ще си взема още едно парче от този суджук, щом като шунката беше толкова хубава. Сеф ще ми позволи, защото това, което гостоприемството дарява, Аллах го връща стократно.

Надзирателят му махна окуражително и Халеф положи големи усилия, за да ни докаже, че не се отклонява от заповедите на Пророка. Като свърши, избърса ножа в панталона си, пъхна го в пояса и заяви:

— Има създания, които много страдат от неблагодарността на хората. Вероятно свинята не е направила нищо лошо, за да си спечели презрението, с което се отнасят към нея правоверните. Ако бях на мястото на Пророка, щях повече да внимавам, когато ми диктуват корана. Тогава на животните, чийто приятен вкус радва сърцето на хората, щеше да се оказва по-голяма чест. Но тъй като сме на земята, отново ще отворя вратата, без да се страхувам, че моят приятел Омар може да навлече страдания на душата си.

Той стана и дръпна резето точно в момента, когато един младеж искаше да влезе.

— Исрад — извика надзирателят, — днес повече няма да работиш. Давам ти отпуск. Кара Бен Немзи иска да иде до Треска конак и ти трябва да го заведеш дотам по най-прекия път.

Младият мъж използва възможността сърдечно да ми благодари за спасението на сестра си и се радваше, че може да ми направи услуга.

— А имаш ли кон? — попитах го аз. — Не можеш да вървиш в темпото на нашата бърза езда.

— Ще взема един на заем от селото — каза той. — Кога искаш да тръгнеш, ефенди?

— Възможно най-скоро.

— Ще трябва да поизчакаш още малко, защото дрехите ти все още не са изсъхнали. Междувременно аз ще се погрижа да намеря кон.

Исрад отново излезе.

— Той ще ти бъде добър водач — каза Сеф, — може да ти даде сведения за всичко.

— Това е добре, защото искам да го питам за някои неща.

— Можеш да питаш и мен.

— Преди всичко бих искал да знам къде се намира мястото, което се нарича Каранирван хан.

— Каранирван хан ли? Хм! Защо ти е?

— Защото петимата мъже, които преследваме, искат да отидат там.

— За съжаление не знам място с такова име. Има Каранорман хан. Намира се горе в Шар Даг при Вейча.

— Знам, но не търся него. Каранирван хан трябва да е някаква самотна къща, чийто притежател е персиец.

— Тук рядко се срещат перси.

— Не познаваш ли някой?

— Всъщност само един-единствен.

— Как се казва?

— Не знам истинското му име. Той има голяма черна брада и затова винаги го наричат Кара Аджем, Черният персиец.

— Ах, може би тъкмо той е човекът, когото търся. Трябва да има гъста, черна брада, защото се казва тъкмо Кара Нирван. Откъде е този, за когото ти говориш?

— Не знам точно. Но би трябвало да е някъде горе около Ялича или Лума. Спомням си, че веднъж разказваше за някаква мечка, която го срещнала в планината Шалеш. Тази планина се намира до споменатите селища.

— А в Шар Даг има ли мечки?

— Малко. Както баща ми разказва, преди е имало повече. Но сега може веднъж в годината да ти се случи да видиш такова животно само отдалеч.