Карл Май - През страната на скипетарите

— О, Аллах, Аллах, какви хора има! Най-спокойно те попитах как може да се оправи тази грешка и чаках отговора ти с търпението на марабут. Но ти стоеше така, сякаш си глътнал камила, гърбицата на която е заседнала в гърлото ти, и тогава аз те сграбчих за твоята собствена гърбица, за да те заведа при сихдито!

— Да — отвърна шивачът смутено.

— И колко време ще ти трябва?

— Два-три часа.

— О, Аллах! Значи заради кърпенето ти ще трябва да чакаме до вечерта? Не може, не сме съгласни.

— Няма да трае толкова дълго — успокоих го аз, — защото аз ще му помогна.

— Как ще се съчетае това с достойнството на твоята професия и силата на твоята личност?

— Много добре. Ще седна тук с този добър човек, който е лош шивач, и докато той изглади, и вероятно изгори другите ми дрехи, аз ще се заема с панталоните си. Кажи ми, майсторе на иглата, ти наистина ли си шивач?

Човекът се почеса зад ухото, мънка, мънка и накрая отговори:

— Всъщност не, ефенди.

— Така ли? А какъв си?

— Дюлгер.

— И как ти хрумна храбрата мисъл да се представиш за шивач?

— Защото имам две ютии.

— От кого?

— От дядо ми, който наистина беше шивач. Това е единственото, което съм наследил от него. Купих си само игла и конец и когато имам възможност, оправям дрехите на хората, защото сега нямам работа като дърводелец. Затова дойдох и да работя тук на строежа на железопътната линия.

1 Дърводелец. — Бел. нем. изд.

— Значи си човек с много способности. Оправяш и дрехи! По същия начин, по който оправи и моя панталон ли?

— Не, ефенди! Това беше недоглеждане.

— Значи наистина имаш две ютии? Можеш ли да гладиш?

— О, прекрасно!

— Е, хайде тогава да се хващаме за работа. Но какво е това? Извадих конеца от шева и му го показах. Той обаче не разбра какво имам предвид и въпросително ме погледна.

— Какъв е платът?

— Тъмносин, ефенди.

— А какъв цвят има конецът, който си взел?

— Бял.

— Но това изглежда ужасно. Нямаш ли тъмен конец, например черен?

— Имам достатъчно!

— Защо тогава си взел този?

— Белият е два пъти по-дебел от черния, затова си помислих, че белият ще държи по-добре, за да не се отвори пак дупката, ако пак ти се наложи някога да плуваш с дрехите.

— Както виждам, ти си много предвидлив човек. Но аз ще си позволя да взема черен конец. Ела да влезем.

— Да помогна ли, сихди? — попита Халеф.

— Да, можеш да държиш панталона, докато шия. Колибата беше празна, защото хората бяха отишли на строежа. Двамата с Халеф седнахме на една пейка с панталона. Получихме игла и конец, а вместо ножица използвахме ножовете си, така че можехме да се заловим за работа. Като ученик бях зашивал понякога някое копче или малка дупка. Знаех, общо взето, бод зад игла и разни други, затова се заех с великото дело с голяма самоувереност. Междувременно дърводелецът шивач се суетеше около печката и хвърляше в нея цепеници, сякаш щеше да пече бик. Кахлените плочи изпускаха топлина, която ми напомняше за хубавите дни в Сахара. Дрехите ми бяха изсъхнали и само трябваше да бъдат изгладени.

Майсторът взе най-напред елека, сложи го върху една дъска и смъкна ютията от печката с машата. Беше нажежена до червено. Дървената дръжка беше изгоряла. Мъжът погледна от ютията към мен и от мен към ютията, като непрекъснато се почесваше по тила.

— Какво искаш? — попитах го аз.

— Може ли един въпрос, ефенди. Какво да правя сега?

— Глади.

— Как?

— Както винаги. Нали можеш да го правиш отлично?

— Хм! Това е много заплетена история.

— Защо?

— Ако започна да гладя, ще изгоря елека, защото ютията е нажежена. Изчакам ли я да изстине, няма да го изгоря, но и няма да го изгладя. Можеш ли да ми дадеш съвет? Чух, че си пътувал по целия свят. Може би някъде си гледал при някой шивач как се прави.

— Слушай, имам много големи подозрения към дядо ти.

— Недей така, ефенди! Дядо ми — Аллах да го наглежда в рая — беше добър мюсюлманин и предан поданик на султана.

— Може и така да е, но не е бил шивач.

Сега майсторът вдигна и другата си ръка, за да може да се чеше и с двете ръце. Беше олицетворение на най-смешно отчаяние, но не отговори.

— Е? Прав ли съм?

— Ефенди — каза той, — откъде знаеш?

— Отгатни. Кажи ми, така ли беше наистина?

— Е, щом наистина искаш да знаеш, всъщност той беше одунджу [108] Дървар. и шиеше между другото за останалите дървари. Но ютиите, мисля, също е наследил от дядо си.

— И той сигурно не е бил истински шивач? — изсмях се аз високо. — Женен ли си?