Карл Май - През страната на скипетарите

— Не, но скоро ще бъда.

— Побързай, за да могат внуците ти да наследят тези прочути ютии. Трябва да останеш верен на примера на баща си и се надявам, че ютиите никога няма да попаднат в друго семейство.

— Не, ефенди, няма да допусна това — увери ме той сериозно.

— Семейството ми никога няма да се раздели с този скъп мирас [109] Наследство Бел. нем. изд. . Но сега те моля да ми заповядаш какво да правя.

— Заповядвам ти да не докосваш повече тази наследствена вещ. Щом трябва сам да си зашия панталона, мога след това и сам да си изгладя дрехите.

Той въздъхна дълбоко и с две големи крачки се озова вън.

Халеф много искаше да го догони с камшика, за да го накаже за това, че се е представял за уруба терзиси [110] Шивач. , без да има никакво понятие от това. Опитах се да го успокоя със съвета да не се поддава винаги на заслепение от титлите и сановете на другите.

Честно ще си призная, че гладенето и на мен не ми се удаваше много, още повече че доколкото си спомням, в моето семейство никога не е била наследявана ютия. След като най-после привърших с шедьовъра си, не ми оставаше нищо друго, освен изключително много да се гордея с постижението си, за което Халеф ме насърчаваше с всички сили. Той твърдеше, че никога досега не бил виждал толкова добри и устойчиви шевове като моите, а най-много се радваше на това, че изгладените ми дрехи бяха придобили особен блясък, сякаш бяха мазани с масло. Разбира се, по-късно майсторите на тоя занаят ми бяха дали уверението, че не бива да обръщам внимание на това обстоятелство.

Надзирателят Сеф дойде с шурея си Исрад, който съобщи, че е готов за тръгване. Шивачът, изглежда, беше разчитал на това, че няма защо повече да се страхува, че изкуството му пак може да бъде използвано. Той подаде глава през вратата, а като ме видя в моите собствени дрехи, се усмихна и влезе.

— Ефенди — каза той, — както виждам, вече си готов. Но тъй като използва двете ми ютии, се надявам да ме ощастливиш с хубав бакшиш!

— Ще го получиш! — ухили се Халеф.

Той изчезна в преграденото помещение и се върна с ботушите за подагра. От влагата те по-скоро приличаха на торби, отколкото на ботуши. Халеф ги подаде на просителя и добродушно му каза:

— Оказваме ти честта с тези фил аяги кабларъ [111] Калъфи за слонски крака. — Бел. нем. изд. като знак за вечно признание на твоята сръчност. Прибави ги към ютиите си и ги остави в наследство на твоите внуци и правнуци, за да имат наследниците ти траен спомен за това, че техният предшественик е владеел голямото изкуство да съшива крачоли. Аллах е създал маймуните и магаретата. Но за крал на тези създания в Румелия е изпратил теб.

Шивачът взе ботушите и ококорено ги погледна. Не беше очаквал такъв бакшиш, най-малкото пък, посветен с подобна реч.

— Е, какво гледаш в тях? Да не би да мислиш, че разумът ти е вътре? — попита Халеф. — Изчезвай с тях оттук и възхвалявай великодушието ни, което тъй милостиво ти прави този дар!

Подкрепих тази подкана, като пуснах в ботушите няколко пиастъра. С това освободих душата на човека от магията. Говорът му отново се възвърна, той благодари за подаръка и побърза да се отдалечи с него.

Настъпи моментът за раздяла. Сбогувахме се възможно най-бързо и потеглихме, като през повечето време яздехме без път през ливадите на запад.

© 1993 Мария Нейкова, превод от немски

Karl May

Durch das Land der Skipetaren, 1890

Източник: http://bezmonitor.com

Редакция: Виктор

Публикация:

Преследване в ориента. Том 5. През страната на скипетарите. 1993. Изд. Атика, София. Роман. Превод: от нем. Мария Нейкова [Durch das Land der Skipetaren / Karl MAY]. Формат: 21 см. Офс. изд. Страници: 352. Тираж: 15 000 бр. Цена: 34.90 лв.

Originaltitel der Gesammelten Werke:

Durch das Land der Skipetaren (Bd. 5)

Свалено от „Моята библиотека“ http://www.chitanka.info/lib/text/1858

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:53

Тишина, млъкнете!

Дож — държавен глава на Венецианската и Генуезката република. — Бел.пр.

На теб да бъде, Христе, тоз дукат, над който ти царуваш (лат.) — Б. пр.

Гривна. — Бел. пр.

Дванайсет монети ли?

Мелцел — откривателят на метронома. — Бел. пр.

У нас това растение носи наименованието „бял трън“. — Бел. пр.

Карл Линей (1707–1778), прочут шведски естественик и лекар. — Бел. пр.

Някогашното название на населението по албанските земи. — Бел. пр.