Карл Май - През страната на скипетарите

— А ако въпреки това не го дам?

— Ще бъдем принудени да накажем душата ти и ще те смятаме за човек, който не държи на думата си.

С това обаче той разсърди не мен, а работниците. Понеже настояваше за бакшиш, който не му бях обещал, и то — употребявайки обидни думи, хората се ядосаха. Мигом го сграбчиха и десет-двайсет юмрука започнаха да удрят по него.

— Стойте! Оставете го! — надвиках аз глъчката, която хората бяха вдигнали. — Ще му дам бакшиша!

— Не е необходимо! — извика ми един от мъжете. — Получава си го от нас. Нали виждаш!

— Спрете, спрете! — крещеше старецът. — Не искам!

Той се отскубна и хукна към сала си, където тримата му юначаги вече се бяха приютили на сигурно място. Това той направи със скорост, коренно противоположна на леността, която преди това бях забелязал у него. Дори беше забравил, че няма да прави нищо, преди да запали лулата си. Беше я изпуснал, но не се върна да я вземе. Един от работниците я вдигна и смеейки се, му я хвърли на сала. Но салджията не посегна най-напред към чибука, а към веригата, за да освободи сала от брега по най-бързия начин. Щом обаче се отдалечиха на известно разстояние от нас навътре в реката, той започна да ругае и ме нарече скъперник и стипца. Халеф се приближи към брега, вдигна пушката си за стрелба и го заплаши:

— Сус, йокса атаръм! (Млъкни, иначе ще те застрелям!)

Но старецът продължи да ругае. Не вярваше, че хаджията ще изпълни заплахата си. Салджията държеше пръта в ръце, без да го използва. Тогава Халеф натисна спусъка. Беше се целил по кола. Куршумът го улучи близо до ръцете на стареца, така че се разхвърчаха трески. Салджията изкрещя, пусна пръта във водата и се просна върху пода на сала си, защото вероятно смяташе, че в това положение не може да го улучи друг куршум.

Работниците избухнаха в силен смях, защото внезапната сръчност на стареца им се стори толкова забавна, колкото и на нас.

Стигнахме до най-голямата от колибите и спряхме пред вратата. Слязох от коня и ме въведоха вътре.

Помещението беше голямо. По стените бяха окачени оскъдните вещи на работниците. Наоколо вместо пейки бяха заковани дъски, които същевременно служеха и за легла, а в най-отдалечения ъгъл имаше голяма кахлена печка с форма, каквато никога досега не бях виждал. Върху нея имаше много котлета с вода, а огнището й даваше добра възможност за сушене на мокри дрехи.

Едва бях влязъл, когато от една друга колиба дойде млад, силен мъж и ми извика:

— Имаше право, ефенди. Сора не е мъртва. Жива е и вече диша. Затова побързах да дойда и ти изкажа благодарността си.

— Роднина ли ти е?

— Сора е моя жена. Аз съм мубашир [99] Надзирател. . Рискувала е да мине през реката, защото й бях заповядал рано сутринта да е тук. Но ти трябва да се преоблечеш. Веднага ще донеса моя зиафет есбабъ [100] Празнично облекло. .

Той излезе и след малко се върна с панталон, риза, елек и чифт чехли, с които отидох да се преоблека зад една малка дървена преграда. Халеф ми помагаше. Като сваляше от мен мокрите дрехи, се завайка:

— Сихди, свършено е с достойнството на сана ти и прелестта на фигурата ти. Това хубаво облекло ти струваше в Стамбул повече от шестстотин пиастъра, а сега водата унищожи бляскавия му вид. Виж, от плуването на единия крачол на панталона ти се е появила огромна цепка, която трябва да бъде затворена, за да не се осквернява прелестта на крайниците ти. Наистина аз винаги нося игла и конец със себе си, но се съмнявам, че тук ще може да се намери ютю [101] Ютия. — Бел. нем. изд. , за да се възвърне прекрасната форма на дрехите ти.

— Питай! Може сред работниците да има някой шивач. Той се отдалечи с дрехите ми и го чух да вика вън:

— Чуйте вие, деца и внуци на железницата, има ли сред вас шивачи?

— Да! — обади се един глас.

— Аллах да те благослови, приятелю, че по време на младостта си си се сетил да се научиш да съшиваш с конец платовете на тъкача, за да могат мъжете на твоя народ да покриват ръцете и краката си! А можеш ли да кърпиш и дупки?

— Така добре, че да изглеждат по-добре отпреди.

— Тогава си голям майстор на ине устасъ [102] Майстор на иглата. — Бел. нем. изд. . В такъв случай сигурно имаш и ютия?

— Да, дори две!

— Поверявам ти дрехите на моя приятел и господар. Изсуши ги и ги изглади, а тази дупка трябва да направиш невидима. Ако сториш така, че никой да не може да я види, ще получиш бакшиш, а правоверните от всички страни ще се радват на сръчността ти и ще разпространяват славата ти дотам, където е краят на вселената. Вземи в ръце тези дрехи и нека духът на Пророка те осени!