Матю Райли - Храмът на инките

Това беше списък на всички комуникационни сигнали, приети от перуанската група на БКА.

Както изглеждаше, от седем и половина предишната Сутрин те през три часа бяха получавали искания за докладване на ситуацията и от време на време — съобщения от колегите им в Чили.

Вниманието му обаче привлече десетото съобщение.

Шрьодер също го видя.

Той бързо го избра и натисна „ENTER“.

Екранът се промени.

СЪОБЩЕНИЕ №: 050199–010

ДАТА: 5 ЯНУАРИ 1999

ПОЛУЧЕНО В: 10:37 (ПЕРУАНСКО ВРЕМЕ)

ПОЛУЧЕНО ОТ: ПОЛЕВА ГРУПА (ЧИЛИ)

ТЕМА: СИГНАЛ ЗА ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ, ГРУПА В ЧИЛИ; СИГНАЛ ЗА ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ, ГРУПА В ЧИЛИ

ВНИМАНИЕ, ГРУПА В ПЕРУ.

ТУК ВТОРА ГРУПА В ЧИЛИ. ПОВТАРЯМ. ТУК ВТОРА ГРУПА В ЧИЛИ. ПЪРВА ГРУПА УНИЩОЖЕНА. ПОВТАРЯМ. ПЪРВА ГРУПА УНИЩОЖЕНА.

ПРЕДИ 15 МИНУТИ ПЪРВА ГРУПА ВЛЕЗЕ В КОЛОНИЯ АЛЕМАНИЯ ЗАЕДНО С ЧИЛИЙСКАТА НАЦИОНАЛНА ГВАРДИЯ. ДОКЛАДВАХА, ЧЕ ЛАГЕРЪТ Е ПУСТ. ПОВТАРЯМ. ЦЕЛИЯТ ЛАГЕР Е ПУСТ.

ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ПРОВЕРКА УСТАНОВИ СЛЕДИ ОТ ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА УРАН И ПЛУТОНИЙ, НО ПРЕДИ ДА УСПЕЕМ ДА ПОЛУЧИМ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ, ЛАГЕРЪТ СЕ ВЗРИВИ.

ЕКСПЛОЗИЯТА ОЧЕВИДНО Е ЯДРЕНА. ПОВТАРЯМ. ЕКСПЛОЗИЯТА ОЧЕВИДНО Е ЯДРЕНА.

ЦЯЛАТА ПЪРВА ГРУПА Е УНИЩОЖЕНА. ПОВТАРЯМ. ЦЯЛАТА ПЪРВА ГРУПА Е УНИЩОЖЕНА.

ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕМ. ЧЕ ЩУРМОВАЦИТЕ ВЕЧЕ ПЪТУВАТ ЗА ПЕРУ.

Рейс ужасено вдигна поглед от екрана.

Агентите от БКА не бяха открили никого в Колония Алемания. И се бяха натъкнали на капан.

По гърба го полазиха тръпки и той отново прочете последното изречение от съобщението:

ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕМ, ЧЕ ЩУРМОВАЦИТЕ ВЕЧЕ ПЪТУВАТ ЗА ПЕРУ.

Рейс си погледна часовника.

11:05.

— За колко време ще пристигнат тук? — попита немеца Наш.

— Не мога да кажа — отвърна Шрьодер. — Не знам кога са напуснали лагера. Може да са тръгнали преди два часа или преди два дни. Така или иначе, пътуването от Чили дотук не е дълго. Трябва да приемем, че са съвсем близо.

Полковникът се обърна към Скот.

— Капитане, свържете се с Панама и вижте кога ще се появи проклетото подкрепление. Нуждаем се от огнева мощ, при това незабавно.

— Слушам. — Скот кимна на Дъги, който се затича към радиостанцията.

— Кокрън — каза Наш. — Какво е състоянието на втория хеликоптер?

Ефрейторът поклати глава.

— За нищо не става. По време на нападението на котките единият „Апачи“ се блъсна в него. Освен това опашното витло и двигателят са повредени от куршуми.

— Колко време ви трябва, за да го поправите?

— С инструментите, с които разполагаме тук, можем да ремонтираме двигателя, но ще се забавим. Що се отнася до витлото, не зная с какво да го сменим. Сигурно можем да използваме поддържащите системи, обаче ни трябва нова ос, а тук няма откъде да вземем.

— Ефрейтор, искам този хеликоптер отново да е годен за полети. Каквото и да ви струва.

— Слушам.

Кокрън напусна кръга и отведе със себе си Текс Райкард.

Последва дълго мълчание.

— Значи сме приковани тук… — накрая каза Лорън.

— И очакваме появата на група терористи… — прибави Габи Лопес.

— Освен ако не решим да си тръгнем пеш — предложи Рейс.

Капитан Скот се обърна към Наш.

— Ако останем, ще загинем.

— А ако си тръгнем, нацистите ще вземат идола — отвърна Коупланд.

— И ще разполагат със Супернова — рече Лорън.

— Нямаме избор — твърдо заяви Наш. — Можем да направим само едно нещо.

— Какво?

— Да вземем идола преди пристигането на нацистите.

Тримата войници предпазливо вървяха по крайречната пътека под проливния субтропичен дъжд.

Водеха капитан Скот и ефрейтор Чъки Уилсън, насочили пушките си към гъстия листак надясно. Въоръжен с американска М–16, немският командос Граф ги следваше.

Всички носеха отстрани на каските си малки фиброоптични камери, които излъчваха картина при другите в селото.

След известно време войниците стигнаха до цепнатината в склона на платото, която водеше до скалната кула и храма.

Скот кимна на Уилсън и младият ефрейтор влезе в тесния проход.

Рейс и другите наблюдаваха на монитора Скот, Уилсън и Граф, които бавно напредваха в цепнатината. Излъчваните от камерите им призрачни черно-бели образи заемаха отделни правоъгълници на монитора.

Планът бе прост.

Докато тримата влизаха в храма и взимаха идола, останалите зелени барети и немският командос, редник на име Молке, трябваше да поправят оцелелия хеликоптер. После всички щяха да излетят от Вилкафор преди пристигането на нацистките терористи.