Матю Райли - Храмът на инките

— Защо? — попита Рейс.

— Защото говори за някакъв вид общуване между лъвовете.

Уилям отново се обърна към монитора.

Тримата войници вече бяха на около три метра над езерото на дъното на кратера, когато някакво движение в езерото привлече вниманието на Рейс.

Вълнички — вдигнати от нещо, точно под самата повърхност.

— Уилсън — Рейс се наведе към микрофона, — погледни надясно към водата.

Граф и Скот също го чуха и трите камери се насочиха натам.

— Не виждам нищо… — каза Скот.

— Там! — Уилям посочи към нови вълнички, сякаш вдигнати от размахване на опашка. Опашка на животно, което се приближаваше към войниците.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Скот.

Вълничките бързо се носеха право към тях.

Капитанът свъси вежди. После предпазливо пристъпи и се вгледа във водата на три метра под него.

И видя три черни котки, които пълзяха по отвесната каменна стена!

Скот бързо вдигна пушката си, ала точно в този момент от тъмната цепнатина в скалата зад него изскочи огромна черна сянка, блъсна се в гърба му и го запрати в езерото, където мигновено го заобиколиха други такива черни силуети.

Рейс смаяно наблюдаваше на монитора ужасната сцена, предавана от гледната точка на Скот. Виждаха се само остри като бръсначи зъби и размахващи се човешки ръце. От тонколоните се носеха мъчителни викове.

След миг камерата потъна под водата. Екранът помръкна и внезапно се възцари мълчание.

Немският войник Граф натисна спусъка на пушката си и грохотът на изстрелите разцепи неестествената тишина.

Но тъкмо от дулото му блъвнаха огнени езици, когато отгоре му се стовари котка, скочила от скалата високо над него!

Чъки Уилсън рязко се обърна към Граф. Немецът отчаяно се бореше, ала след секунди звярът изтръгна гръкляна му и тялото на войника се свлече на земята.

Уилсън пребледня.

— Мамка му!

Застанала над трупа на Граф, котката бавно вдигна поглед към него и се втренчи в очите му.

Уилсън се вцепени. Звярът зловещо пристъпи напред, прекрачи неподвижното тяло на Граф и се запъти към него.

Чъки се обърна.

Само за да види друга огромна черна котка на пътеката зад себе си.

Нямаше къде да избяга.

Нямаше къде да се скрие.

Уилсън пак се извърна, зърна цепнатините в скалната стена и си помисли, че може да се вмъкне в някоя от тях. Впери очи в една от тъмните пукнатини…

… и различи ухилената муцуна на една от котките.

И тогава челюстите на чудовището с ужасяваща бързина се понесоха към него. След миг всичко свърши.

Безмълвно гледаха монитора.

— О, Господи — ахна Габи Лопес.

— Мамка му — изруга Лорън.

Останалите зелени барети не откъсваха очи от екрана.

Рейс се обърна към Краус.

— Значи излизали само нощем, а?

— Ами — наежи се немският зоолог, — явно тъмнината на дъното на кратера им позволява да прекарват там по-голямата част от деня…

— Кенеди — прекъсна го Наш, — какво става с подкреплението?

— Не мога да се свържа с Панама, господин полковник — отвърна от радиостанцията Дъги. — Сигналът постоянно отслабва.

— Продължавай да опитваш. — Наш си погледна часовника.

11:30.

— Мамка му.

Чудеше се какво се е случило с Романо и хората му. Според последната му информация те бяха излетели от Куско в 19:45 предишната вечер. Вече трябваше да са пристигнали. Какво бе станало с тях? Дали нацистите ги бяха свалили? Или просто тотемите ги бяха заблудили?

Така или иначе, ако все още бяха живи, те все някога щяха да намерят селото.

Което означаваше, че към Вилкафор се приближават две групи врагове.

— Мамка му — отново изруга полковникът.

Дъги се приближи до него.

— Подкреплението е излетяло от Панама преди час. Три хеликоптера, два „Команчи“ и един „Блак Хоук“. Смятат, че ще пристигнат късно следобед, около седемнайсет часа. Излъчвам сигнал, за да ни открият по-лесно.

Докато Кенеди докладваше на Наш, на Рейс му хрумна нещо странно. Защо армията не ги изтегляше през Куско? Защо пращаха хеликоптери от Панама?

Най-лесният начин да се измъкнат оттук определено бе да се върнат по същия път, по който бяха дошли.

И в този момент си спомни едно изречение от Ръкописа на Сантяго.

„Крадците никога не използват два пъти един и същ вход.“

Полковникът се обърна към Ван Люън.

— Имаме ли достъп до МСАН?

— Тъй вярно.

— Включи се. Провери централната и източната част на Перу. Искам да знам точно къде са ония нацистки копелета. Кокрън.

— Слушам.