Матю Райли - Храмът на инките

Войниците разбиваха врати и прозорци и влизаха във всички сгради. Главната им цел бе Казармата — голяма, подобна на хангар постройка в центъра на имението.

След няколко минути вратите на Казармата бяха отворени и гвардейците и агентите от БКА нахлуха вътре.

И се заковаха на място.

По цялата дължина на огромното помещение се виждаха безкрайни редици празни легла. Всички бяха старателно оправени. Като във войнишка казарма.

Само че тук нямаше никой.

Другите групи откриха същото в целия лагер.

Колония Алемания беше абсолютно празна.

В една от лабораториите до Казармата двама немски агенти размахваха пред себе си малки броячи и измерваха радиоактивността. От уредите им се носеше пиукане.

Те влязоха в главната лаборатория и гайгерите им незабавно светнаха в червено.

— До всички, тук лабораторна група. Засичаме следи от големи количества уран и плутоний в главната лаборатория…

Първият агент стигна до врата, която водеше към офис със стъклени стени.

Той насочи гайгера си към нея…

… и уредът полудя.

Агентът се спогледа с партньора си. После отвори вратата и задейства детонатора.

Експлозията в Колония Алемания бе опустошителна.

Тя разтърси света.

Буквално във всички посоки се стрелна ослепително бяла светлина и унищожи всичко по пътя си — цели плевници мигновено се превръщаха в милиарди трески, бетонни силози се пръскаха на парчета, всичко в радиус от петстотин метра от Казармата беше изпарено, включително сто и петдесетте войници от чилийската национална гвардия и дванадесетте агенти от БКА.

Когато през следващите дни ги разпитваха, жителите на околните села казваха, че взривът приличал на внезапен проблясък на светкавица, последван от огромен облак черен дим, който се издигнал високо в небето във формата на гигантска гъба.

Ала те бяха прости хора, селяни.

Не знаеха, че описват термоядрена експлозия.

Наш нареди на зелените барети да донесат на главната улица сателитната радиотехника на немците.

— Да видим какво ще ни съобщят вашите хора в Чили — каза на Шрьодер той.

Специалният агент отвори капака на портативния радиопулт и бързо започна да пише нещо. Наш, Скот и зелените барети се събраха около него и напрегнато се загледаха в екрана.

Рейс стоеше извън кръга, отново изключен от групата.

— Как се чувстваш? — внезапно попита иззад него женски глас.

Той се обърна. Очакваше да види Лорън, но вместо нея зърна поразително сините очи на немкинята.

Тя бе дребна — и невероятно привлекателна. Стоеше с лениво отпуснати върху хълбоците ръце. Усмивката й напълно разоръжи Рейс.

Жената имаше мъничко носле и къса руса коса. Лицето, тениската и дънките й бяха покрити с кал. Носеше бронирана жилетка и черен кобур от изкуствена кожа — същия като на Шрьодер. И също празен.

— Как ти е главата? — попита тя. Говореше със слаб немски акцент. На Рейс му хареса.

— Боли ме.

— Нормално. — Немкинята се приближи и докосна челото му. — Предполагам, че когато джипът ви се заби в хеликоптера, си получил слабо мозъчно сътресение. Всичките ти героични действия след това трябва да са се дължали само на адреналина ти.

— Искаш да кажеш, че не съм герой, така ли? Че всъщност съм действал под влиянието на адреналина?

Тя прелестно му се усмихна.

— Почакай тук. В аптечката имам малко кодеин. Ще ти излекува главата.

Жената се запъти към БТР-а.

— Хей… — спря я Рейс. — Как се казваш?

Тя отново се усмихна. С онази съблазнителна като на нимфа усмивка.

— Рене Бекер. И съм специален агент от БКА.

— Свързах се — внезапно каза Шрьодер.

Рейс се приближи към малката група до радиопулта.

Той надзърна над рамото на Наш и видя на екрана списък:

САТЕЛИТНА ВРЪЗКА 44–76/БКА32

Рей се намръщи.