Матю Райли - Храмът на инките

Шрьодер кимна.

— Така е. През октомври четиридесет и пета доктор Фриц Вебер е бил осъден на смърт в Нюрнберг за престъпления срещу човечеството. Официално е екзекутиран на двайсет и втори ноември четиридесет и пета в Карлсбургския затвор. От много години се спори дали екзекутираният наистина е бил той. През десетилетията многократно са го виждали хора, които твърдят, че са били измъчвани от него — в Ирландия, Бразилия и Русия.

— Ние смятаме — сериозно заяви Шрьодер, — че Съветският съюз е отвлякъл Вебер от Карлсбург през нощта преди екзекуцията и го е заменил с друг. Руснаците са използвали невероятните му способности в собствената си програма за ядрено оръжие. Но когато след разпадането на Съветския съюз през деветдесет и първа БКА започна да го издирва, от Вебер нямаше и следа. Беше изчезнал от земята.

— Само за да се завърне осем години по-късно в щаба на една нацистка терористична организация — прибави Наш.

— Точно така. Ето защо доскоро мислехме, че нацистите разработват конвенционално ядрено устройство. Но щурмоваците нападнаха онзи манастир във Франция след като стана ясно, че в библиотеката му се пази легендарният Ръкопис на Сантяго — каза Шрьодер. — Когато свързахме убийството на Алберт Мюлер, открития от него метеоритен кратер в Перу и предполагаемия разказ в Ръкописа на Сантяго за идол с изключително странни особености, изведнъж подозренията ни се оправдаха. Може би под ръководството на Вебер щурмоваците правеха нещо повече от обикновена ядрена бомба. Може би бяха успели да създадат Супернова и търсеха тирий.

И после, преди три дни, в деня на нападението на френския манастир, агентите ни в Чили засякоха ето това.

Немецът извади от джоба на гърдите си сгънат лист хартия и го подаде на Наш.

— Това е транскрипция на телефонен разговор, проведен между мобифон някъде в Перу и главната лаборатория в Колония Алемания.

Наш показа листа на Рейс, който го преведе на глас:

ГЛАС 1: … перативната база е установена… останалите… ще са… мината…

ГЛАС 2: … за устройството?… готово?…

ГЛАС 1: … на пясъчен часовник на базата на американския модел… два термоядрени детонатора, монтирани над и под вътрешен контейнер от титаниева сплав. Опитите показват, че… устройство… действа. Сега се нуждаем само от тирия.

ГЛАС 2: … безпокой. Грижата за това е поел Анистазе…

ГЛАС 1: Ами съобщението?

ГЛАС 2: … пратено веднага щом вземем идола… до всеки министър председател и президент в Европейския съюз и президента на Съединените щати… откупът ще е сто милиарда щатски долара… иначе ще взривим устройството…

Наш смаяно гледаше транскрипцията.

Всички мълчаха.

Рейс се взираше в думите „сто милиарда щатски долара, иначе ще взривим устройството“.

Господи.

Полковникът се обърна към Шрьодер.

— И как реагирахте вие?

— Съставихме двоен план — отвърна немецът. — Две отделни операции, които гарантират крайния успех, в случай че едната се провали.

Първата операция се състоеше в това да вземем тириевия идол преди нацистите. За тази цел си осигурихме копие на Ръкописа на Сантяго и с негова помощ стигнахме дотук. Успяхме да изпреварим щурмоваците — но изобщо не очаквахме ония зверове в храма.

Нещо в думите на Шрьодер се стори странно на Рейс, нещо, което не му харесваше. Той се отърси от мислите си.

— Ами втората операция? — попита Наш.

— Да превземем Колония Алемания. След като преди три дни засякохме този телефонен разговор, отправихме настойчива молба към новото чилийско правителство да позволи на агентите на БКА да претърсят Колония Алемания заедно с местните власти.

— И?

— Получихме разрешение. Ако всичко е минало според плана, в момента нашите хора и чилийската национална гвардия нахлуват в нацистката крепост, където би трябвало да е Суперновата на щурмоваците. Надявам се всеки момент да ми се обадят по радиостанцията.

Точно в този момент почти на хиляда километра от там един камион на чилийската национална гвардия се блъсна в портала на Колония Алемания и го разби.

Иззад него се втурнаха тъмнокожи чилийски войници, последвани от десетина немски агенти със сини каски и пълно бойно снаряжение.

Колония Алемания беше голямо имение с площ най-малко двадесет хектара. Нейните зелени морави рязко контрастираха на голите кафяви чилийски хълмове. Къщите в баварски стил и идиличните сини езерца бяха странно спокойна гледка на фона на иначе суровата и суха земя.