Матю Райли - Храмът на инките

— Да — отвърна Шрьодер. — Нацисти. Съвременни нацисти.

— Колония Алемания отдавна се смята за сигурно убежище на бивши нацистки офицери — потвърди Франк Наш. — През шейсетте там за кратко пребиваваше Айхман 15 15 Карл Адолф Айхман (1906–1962) — оберщурмбанфюрер от СС, отговорен за депортирането на милиони евреи в нацистките концлагери. През 1960 г. заловен от израелските тайни служби в Аржентина и отвлечен в Израел, впоследствие осъден на смърт и екзекутиран. — Б.пр. .

Немецът кимна.

— Моравите, езерата и къщите в баварски стил на Колония Алемания са заобиколени с ограда от бодлива тел и стражеви кули. И денонощно се охраняват от въоръжени патрули и доберман пинчери.

Говори се, че по време на режима на Пиночет, Ерхарт позволил на диктатора да използва Колония Алемания като неофициален център за мъчения. Пращаните там хора просто „изчезвали“. И под закрилата на военния режим Ерхарт и неговата нацистка колония били неуязвими за служби като БКА.

— Добре — каза Наш, — тогава каква е ролята им в тази игра?

Виждате ли, хер Наш, точно това е проблемът — отвърна Шрьодер. — Щурмоваците имат Супернова.

— Щурмоваците имат Супернова? — безизразно повтори Наш.

— Да.

— Господи…

— Моля ви, хер Наш. Трябва да разберете. За двайсет години контратерористична дейност никога не съм се сблъсквал с група като щурмоваците. Те са добре финансирани, отлично организирани, имат строга йерархия и са абсолютно безпощадни.

Сред тях има войници и учени. Щурмоваците набират главно опитни войници, често дисциплинарно уволнени от бившата източногерманска армия или Бундесфера заради склонност към насилие. Хора като Хайнрих Анистазе, които владеят изкуството на терора, мъченията и убийството.

— Значи Анистазе е щурмовак? — учуди се Наш. — Бях останал с впечатлението, че работи в германското разуз…

— Вече не — горчиво отвърна Шрьодер. — След разпадането на източния блок го използвахме само за отделни „проблеми“. Но изглежда, че не сме го държали достатъчно здраво.

Анистазе е наемник, наемен убиец. Наскоро някой му предложи повече, отколкото му плащахме ние, и той предаде двама от офицерите си на врага.

Не се изненадахме, когато малко след този случай характерните му методи на убеждение започнаха да се срещат в инциденти, свързани с щурмоваците. Явно бързо се беше издигнал в йерархията им. Според нас вече е обергрупенфюрер. Генерал-лейтенант. Втори след самия Ерхарт.

— Копеле…

— Що се отнася до учените — сви рамене Шрьодер, — за тях се отнася същото. Щурмоваците примамват мнозина високообразовани специалисти, които работят по проекти, поддържащи колективното чувство за вина на съвременна Германия.

Например след падането на Берлинската стена източногерманските учени, които разработваха гранати с азотна киселина, предназначени да нанасят ужасни поражения, но не и да убиват жертвите, скоро си намериха нова работа. Щурмоваците постоянно търсят такива хора и са готови щедро да плащат за услугите им.

— Как? — попита Коупланд. — Как могат да си го позволят?

— Съвременното нацистко движение никога не е страдало от недостиг на средства, доктор Коупланд. — През деветдесет и четвърта БКА тайно провери една сметка в швейцарска банка, за която подозирахме, че е на нацистите. Според нашите изчисления щурмоваците разполагат с повече от половин милиард долара от продажби на безценни художествени произведения, откраднати по време на Втората световна война.

Половин милиард долара — ахна Рейс.

— Господа — каза Шрьодер, — щурмоваците не отвличат самолети. Не убиват държавни служители, нито взривяват федерални сгради. Те се стремят към по-големи победи — победи, които ще променят порядъка в целия свят.

— И смятате, че имат Супернова, така ли? — попита Наш.

— Допреди три дни само го подозирахме — отвърна немецът. — Но сега сме убедени в това. Преди шест месеца агентите на БКА в Чили снимаха мъж, който се разхождал в Колония Алемания със самия Одило Ерхарт. По-късно го идентифицирахме като доктор Фриц Вебер. Предполагам, че знаете кой е доктор Вебер, хер Наш.

— Да, но… — Полковникът замълча и се намръщи. — Фриц Вебер е бил немски учен през Втората световна война, ядрен физик, почти гений, но и почти социопат. Той бил един от първите, заявили, че е възможно да се разработи устройство, което да унищожи планетата. През четирийсет и четвърта, едва трийсетгодишен, Вебер участвал в нацисткия проект за създаване на атомна бомба. Но се твърди, че преди това взел участие в злощастно известните нацистки експерименти — те хвърляли човек в ледена вода и засичали за колко време ще умре. Само че смятах, че Вебер е бил екзекутиран след войната…