Матю Райли - Храмът на инките

— Тогава знаете, че в момента Борците за свобода водят война за територия с тексасците — каза агентът.

Еърънсън намръщено прехапа устни. Очевидно нямаше представа. Уязвен от завоалираното ужилване, той сърдито го изгледа.

Демонако погледна двамата морски офицери през очилата си. Струваше му се, че не му казват всичко.

— Какво се е случило тук, господа?

Еърънсън и Мичъл се спогледаха.

— Какво искате да кажете? — попита Мичъл.

— Не мога да ви помогна, ако не знам точно какво се е случило тук. Например като начало какво е откраднато.

Еърънсън сбърчи лице.

— Целта им е било устройство, наречено Супернова. Знаели са къде е и как да стигнат до него. Знаели са всички кодове и са имали електронни карти. Движили са се прецизно и бързо като отлично координирана десантна част.

— Ударният отряд на Борците за свобода е добър, но не чак толкова, че да превземе такава сграда — каза Демонако. — Прекалено е малък, може би най-много двама-трима души. Ето защо атакуват по-уязвими цели — компютърни лаборатории, не особено важни държавни служби места, от които могат да откраднат техническа информация като електрически схеми или данни за орбитиращите сателити. Но най-важното е, че нападат само обекти, които са слабо охранявани. А не крепости като тази. Те са техноманиаци, не боен отряд.

— Но все пак са единствената група, която използва волфрамови патрони — настоя Еърънсън.

— Вярно е.

— Така че може да са преминали към по-мащабни операции — уверено заяви капитанът. — Вероятно се опитват да влязат в редовете на големите играчи.

— Възможно е.

— Възможно било — изсумтя офицерът. — Специален агент Демонако, сигурно не съм ви изяснил нещо. Откраднатото от тази сграда устройство е от изключително значение за бъдещата отбрана на Съединените щати. Ако попадне в лоши ръце, то може да доведе до катастрофални резултати. Вижте, в момента три взвода тюлени са готови да превземат три вероятни обекта на Борците за свобода. Но шефовете ми искат да са сигурни. Страх ги е от нов Балтимор. От вас чакаме само да потвърдите, че този грабеж може да е извършен единствено от тях.

— Ами… — започна Демонако.

Всичко зависеше от волфрамовите патрони. Но кой знае защо се колебаеше, използването им тук го смущаваше…

— Агент Демонако — рече Еърънсън, — ще ви задам въпроса по-просто. Доколкото ви е известно, в Съединените щати има ли друга парамилитаристична група освен Борците за свобода, която използва боеприпаси с волфрамово ядро?

— Не — отвърна Демонако.

— Чудесно. Благодаря.

С тези думи Еърънсън хвърли смразяващ поглед на Демонако и Мичъл и се запъти към близкия телефон. Той набра някакъв номер и каза:

— Обажда се Еърънсън. Започнете операциите. Повтарям. Започнете операциите. Справете се с ония копелета.

В джунглата се развидели.

Рейс се събуди облегнат на стената на бронетранспортьора. Болеше го главата и дрехите му още бяха влажни.

Плъзгащата се врата беше отворена. Отвън се чуваха гласове.

— … какво правите тук?

— … казвам се Марк Граф и съм лейтенант от Fallschirmjager…

Рейс се изправи и излезе от бронираната машина.

Вече бе утро и над селото се стелеше ниска мъгла. БТР-ът стоеше в средата на главната улица и когато се измъкна навън, на Уилям му трябваха няколко секунди, за да се приспособи към обгръщащата го сива стена. Постепенно обаче започна да различава главната улица на Вилкафор.

И се вцепени.

Наоколо нямаше жива душа.

Всички трупове от снощната битка бяха изчезнали. Виждаха се само големи кални локви.

Котките, забеляза той, също ги нямаше.

Наш, Лорън и Коупланд стояха край цитаделата. Там бяха зелените барети и Габи Лопес.

Пред тях обаче Рейс видя петима непознати.

Четирима мъже и една жена.

Оцелелите немци, предположи той.

Уилям забеляза, че само двама от тях са във военна униформа. Останалите носеха цивилни дрехи. Един от мъжете и жената приличаха на цивилни ченгета. Всички бяха обезоръжени.

До него се приближи Ван Люън.

— Как е главата? — попита той.

— Ужасно. Какво става тук?

Сержантът посочи към петимата немци.

— Те са единствените оцелели от снощи. Двама влязоха в БТР-а при нас и ни свалиха белезниците. Преди да дойдем при кея, успяхме да спасим още трима.

Рейс кимна.

После рязко се обърна към телохранителя си.

— Искам да ви попитам нещо.

— Да?

— Откъде, знаехте за гумения бутон в джипа, онзи, който запали двигателя, след като немците го бяха изключили?