Матю Райли - Храмът на инките

— Той ли е? Той ли е? — някъде наблизо се разнесе дрезгав глас.

Демонако се обърна и видя капитан със сурово лице, сиви мустаци и сива къса коса, който бързо се приближаваше към тях.

Капитанът стрелна Мичъл с гневен поглед.

— Казах ти, че това е грешка, Том. Проблемът е вътрешен. Няма нужда да намесваме ФБР.

— Специален агент Демонако — рече Мичъл, — това е капитан Върнън Еърънсън. Капитан Еърънсън ръководи следствието…

— Обаче изглежда, че капитан-лейтенант Мичъл явно е от ония, които искат случаят да се разреши по-бавно, отколкото трябва — прекъсна го Еърънсън.

Демонако прецени, че Върнън Еърънсън е няколко години по-възрастен и поне едно десетилетие по-циничен от своя подчинен.

— Нямах избор, господин капитан — отвърна Мичъл. — Президентът настоя…

— Президентът настоял… — изсумтя Еърънсън.

— Каза, че не искал да се повтори инцидентът на балтиморската магистрала.

Аха, помисли си Демонако. Значи това беше.

На Коледа през 1997-ма необозначен товарен камион на УСВП, пътуваш от Ню Йорк за Вирджиния, бе ограбен на балтиморската околовръстна магистрала. Бяха откраднати шестнадесет реактивни носители J–7 и четиридесет и осем прототипа експлозивни заряди — тръбички от хром и пластмаса, които приличаха на обикновени лабораторни епруветки.

Ала това не бяха обикновени заряди. Официално се наричаха изотопни експлозиви М–22, но в УСВП бяха известни като „джобното динамо“.

Просто казано, джобното динамо представляваше крачка напред в еволюцията на високотемпературната химическа технология. Резултат от тринадесетгодишни разработки, ръководени от ВС на САЩ и отдела за артилерийска техника на УСВП, М–22 използваше лабораторно създадени изотопи на елемента хлор и създаваше концентрирана взривна вълна с такава невероятна мощност, че буквално изпаряваше всичко в радиус от двеста метра от центъра на експлозията. Бяха предназначени за малки саботажни бойни групи, след чиито операции не трябваше да остават абсолютно никакви следи. Изотопната експлозия на М–22 отстъпваше по сила единствено на термоядрения взрив, но без вторични радиоактивни ефекти.

Демонако обаче знаеше също, че армията не е допуснала в разследването на случая външно участие.

Два дни след дръзкия грабеж военните следователи бяха получили информация за местонахождението на откраднатото оръжие и без да се посъветват с ФБР или ЦРУ, бяха пратили взвод зелени барети със заповед да атакуват щаба на нелегална парамилитаристична група в северната част на Айдахо. Загинаха десет души, имаше дванадесет ранени. Оказа се, че са сбъркали адреса. Нещо повече, това бе една от най-безобидните организации в района, по-скоро клуб на любители на оръжията, отколкото терористична група. В сградата не бяха открити изотопни експлозиви. АСГП и НОА 13 13 АСГП Американски съюз за граждански нрава. НОА Национална оръжейна асоциация. Б.пр. бяха вдигнали вой до Бога.

Реактивните носители и зарядите така и не бяха открити.

Напълно очевидно, помисли си Демонако, президентът не искаше същото да се случи и сега. И тъкмо затова го бяха повикали.

— Е, какво искате да видя? — попита той.

— Ето това — отвърна Мичъл, извади нещо от джоба си и му го подаде.

Прозрачна найлонова торбичка за веществени доказателства.

В нея имаше окървавен куршум.

Демонако седна на една от масите и го разгледа.

— Откъде е изваден, от трупа на някой от охраната ли?

— Не — каза Мичъл. — От шофьора на микробуса, с който са влезли. Единственият, когото са убили с пистолет.

След като са го използвали, за да ги преведе през охраната на гаража — прибави капитан Еърънсън, — те са го застреляли от упор в главата.

— Визитна картичка — рече Демонако.

— Аха.

— Изглежда, че е с волфрамово ядро… — замислено каза агентът.

— И ние така смятахме — отвърна Еърънсън. — И доколкото ни е известно, само една терористична организация в Съединените щати използва такива патрони. Борците за свобода от Оклахома.

Демонако продължи да върти в ръцете си куршума.

— Вярно е, но Борците за свобода…

— … действат по този начин — прекъсна го капитанът. — Проникват в обектите като спецотряди, прострелват жертвите си в главата, крадат модерна военна техника.

— Явно и вие сте посещавали семинарите ми, капитан Еърънсън — отбеляза Демонако.

— Така е — потвърди Еърънсън, — но се смятам за специалист в тази област. Занимавал съм се с подобни групи в рамките на разузнавателните програми на флота. Трябва да държим под око тия хора, нали разбирате.