Матю Райли - Храмът на инките

Вторник, 5 януари, 09:30

Специален агент Джон-Пол Демонако бавно крачеше по обления в бяла светлина коридор, като внимаваше да не настъпва чувалите с трупове.

Беше девет и половина сутринта, 5 януари, и Демонако току-що бе пристигнал на Северен Феърфакс Драйв 3701 по заповед на самия директор на ФБР.

Също като останалата част от света, той не знаеше нищо за нападението в УСВП. Бе му известно само, че в 03:30 един адмирал се е обадил на директора от Овалния кабинет и го е помолил колкото може по-бързо да прати най-добрия си специалист по контратерористични операции на Феърфакс Драйв.

Най-добрият му специалист беше Джон-Пол Демонако.

Той бе на петдесет и две, разведен и с малко шкембе. Кестенявата му коса оредяваше и носеше очила с рогови рамки. Смачканият му сив полиестерен костюм беше купен от „Дж. С. Пени“ 10 10 Верига универсални магазини и фирма за каталожна търговия. — Б.пр. през 1994-та за сто долара, а вратовръзката на Версаче — за триста долара, при това едва миналата година. Получи я за рождения си ден от най-малката си дъщеря — явно бе модерна.

Въпреки лошия си вкус, Демонако бе главен специален агент и ръководеше контратерористичния отдел на ФБР — пост, който заемаше вече четвърта година, главно защото знаеше за американския тероризъм повече от всеки друг.

Докато вървеше по коридора, Демонако видя на пода още един чувал. На стената над него имаше кърваво петно. Той прибави и този труп към сметката. Вече ставаха десет.

Какво се беше случило тук?

Той зави зад ъгъла и се озова пред малка група хора, застанали на входа на лабораторията в дъното на коридора.

Повечето от присъстващите, видя агентът, носеха съвършено колосани тъмносини флотски униформи.

Към него се приближи двадесетина годишен лейтенант.

— Специален агент Демонако?

В отговор той показа служебната си карта.

— Насам, моля. Капитан-лейтенант Мичъл ви очаква.

Младият лейтенант го въведе в лабораторията. Когато влезе, Демонако мислено отбеляза монтираните на стените камери, дебелите хидравлични врати и електронните ключалки.

Господи, това си беше истинска гробница.

— Специален агент Демонако? — попита иззад него мъжки глас. Той се обърна и видя красив офицер на около тридесет и пет години, висок, със сини очи и къса пясъчноруса коса. Сякаш направо слязъл от наборните плакати на флота, и кой знае защо му се стори странно познат.

— Да, аз съм Демонако.

— Капитан-лейтенант Том Мичъл. Криминална следствена служба на военноморския флот.

КСС на ВМФ, помисли си агентът. Интересно.

Когато пристигна на Феърфакс Драйв, той не обърна никакво внимание на патрулите от флота, които пазеха на входа. Въоръжените сили често охраняваха някои федерални сгради във Вашингтон. Например охраната на Форт Мийд, централата на У НС 11 11 Управление за национална сигурност. — Б.пр. , бе поверена на армията, а тази на Белия дом — на морската пехота. Нямаше да се изненада, ако УСВП се пазеше от флота. Което би могло да обясни флотските униформи.

Но не. Присъствието на КСС означаваше нещо съвсем друго. Нещо, което надхвърляше обикновените проблеми с охраната на федерална сграда. Нещо вътрешно…

— Не знам дали ме помните — каза Мичъл, — но преди около шест месеца слушах вашия семинар в Куонтико. „Втората поправка 12 12 Допълнение към Закона за правата в американската конституция, отнасящо се до щатските опълчения и правото на гражданите да притежават оръжие. Б.пр. и разрастването на парамилитаристичните групи“.

Ето къде го беше виждал.

На всеки три месеца Демонако провеждаше семинар в Куонтико за терористичните организации в Съединените щати. Лекциите му очертаваха структурата, методите и философията на по-организираните парамилитаристични групи в страната като Патриотите, Бялата арийска съпротива и Тексаската републиканска армия.

След атентата в Оклахома сити и кървавата обсада на базата за ядрено оръжие в Амарило, Тексас, семинарите на Демонако придобиха изключително значение. Особено във въоръжените сили, тъй като техните бази и сградите, които охраняваха, често ставаха мишени на терористични действия.

— С какво мога да ви помогна, капитан Мичъл? — попита агентът.

— Ами, на първо място, всичко, което видите и чуете в тази стая, е строго секрет…

— Какво искате от мен? — Демонако бе известен с нетърпимостта си към глупости.

Мичъл дълбоко си пое дъх.

— Както виждате, през по-предишната нощ тук е имало… хм… инцидент. Убити са седемнайсет души от охраната и е откраднато извънредно важно оръжие. Имаме основание да смятаме, че е замесена американска терористична организация, поради което ви повикахме…