Матю Райли - Храмът на инките

— Дай ми сателитен образ на Вилкафор. Трябва да заемем отбранителни позиции.

— Слушам.

— Какво е МСАН? — попита Габи Лопес.

Отговори й Трой Коупланд.

— Това е съкращение на Мрежа за сателитно аерокосмическо наблюдение. Въздушният еквивалент на хидрофоните, с които американският флот засича вражески подводници в северния Атлантик.

Просто казано, МСАН е система от петдесет и шест сателита в геосинхронна орбита, които следят въздушното и космическото пространство.

— Ако това е простото обяснение — кисело рече Рейс, — изобщо не искам да чуя сложното.

Коупланд не му обърна внимание.

— Всеки самолет има седем вида подлежащи на проследяване характеристики — радарно, инфрачервено, акустично и електромагнитно излъчване, видим образ, кондензационна следа и дим от двигателя. Сателитите от МСАН ги засичат и определят вида и местоположението на всеки самолет по света — военен или цивилен.

Полковник Наш иска сателитна снимка на централната и източната част на Перу с всички самолети в района — особено самолетите извън редовните пътнически въздушни коридори. С помощта на тези снимки ще видим къде са нашите нацистки приятели и сигурно ще можем да изчислим кога ще пристигнат тук.

Рейс хвърли поглед към Наш.

Полковникът изглеждаше потънал в размисъл — както можеше да се очаква от командир, току-що изгубил трима от най-добрите си войници.

— За какво мислите? — попита го Уилям.

— Трябва да вземем идола — отвърна Наш, — при това бързо. Нацистите ще се появят всеки момент. Но не можем да минем покрай котките. И няма откъде да разберем как да минем покрай тях.

Рейс вирна брадичка.

— Един човек обаче е знаел.

— Кой?

— Алберто Сантяго.

— Какво?

— Спомняте ли си камъка, който запушваше входа на храма?

— Да…

— На него имаше предупреждение: „Не влизай в никакъв случай. Вътре дебне смърт“. И отдолу бяха изсечени инициалите АС. Тъй като не съм прочел целия ръкопис, мога само да предполагам, че Сантяго и Ренко са се натъкнали на същия проблем — преди да пристигнат във Вилкафор, някой е отворил храма и е пуснал рапите.

Но Сантяго някак е открил как да върне котките вътре. После е написал предупреждението на камъка.

Ние намерихме това село с помощта на ръкописа и си мислехме, че няма за какво друго да го използваме. Само че копието, което прочетох аз, не беше довършено. Залагам живота си, че ключът за преодоляването на котките се крие в останалата част от Ръкописа на Сантяго.

— Но ние имаме само недовършеното копие — отбеляза Наш.

— Басирам се, че те имат целия ръкопис — кимна към четиримата немци Рейс.

Шрьодер утвърдително мигна с клепачи.

— Басирам се също, че сте го превели само до момента на пристигането във Вилкафор, нали?

— Да — отвърна Шрьодер.

На лицето на полковника се изписа решително изражение. Той се обърна към агента.

— Донесете ръкописа. Веднага.

След няколко минути Шрьодер подаде на Рейс дебела изтъркана картонена папка. Листовете вътре бяха повече, отколкото в копието на американците.

Пълният ръкопис.

— Предполагам, че нито един от четирима ви не е преводачът на групата ви, нали? — попита Наш.

Шрьодер поклати глава.

— Не. Нашият преводач беше убит от котките на скалната кула.

Полковникът се обърна към Рейс.

— Тогава изглежда, че всичко е във вашите ръце, професоре. Добре че настоях да дойдете с нас.

Рейс се върна в бронетранспортьора, за да прочете новото копие на ръкописа.

Когато седна в голямата бронирана машина, той разтвори папката и видя преснетата корица.

Изглеждаше странно — определено различно от прекалено орнаментираната корица на предишното копие. Тя бе сякаш съзнателно опростена.

Заглавието „Правдив разказ на един монах в земята на инките“ беше написано с неравен почерк. Изяществото и красотата очевидно бяха последното нещо, за което бе мислил авторът.

И тогава разбра.

Това беше копие на истинския, оригиналния Ръкопис на Сантяго.

Копие на документа, написан от самия Алберто Сантяго.

Рейс прелисти текста. Пред него се разкриваха страница след страница, изписани с груб почерк.

Скоро намери мястото, докъдето бе стигнал — моментът, в който Ренко, Сантяго и престъпникът Басарио бяха стигнали във Вилкафор, само за да го открият в развалини, само за да видят окървавените трупове на жителите му, проснати по главната улица…

Тримата с Ренко и Басарио крачехме по пустата главна улица на Вилкафор.