Матю Райли - Храмът на инките

Понеделник, 4 януари, 15:40

Рейс прелисти страницата и потърси следващата глава, ала нея я нямаше. Изглежда че ръкописът свършваше дотук.

По дяволите, помисли си той.

Уилям погледна през илюминатора на локхийда и видя двигателите, монтирани на боядисаното в зелено крило, видя заснежените върхове на Андите, които сияеха под тях.

После се обърна към Наш, който седеше от отсрещната страна на пътеката и работеше на лаптопа си.

— Това ли е всичко? — попита той.

— Моля? — намръщи се полковникът.

— Ръкописът. Това ли е всичко, с което разполагаме?

— Искате да кажете, че вече сте го превели?

— Аха.

— Открихте ли къде е идолът?

— Ами, горе-долу. — Рейс сведе очи към бележките, които си водеше.

• НАПУСКАНЕ НА КУСКО — ИЗКАЧВАНЕ НА ПЛАНИНАТА.

• СЕЛА: РУМАК, СИПО, ХУАНКО, ОКУЮ.

• КОЛКО — РЕКА ПАУКАРТАМБО — КАМЕННА КАРИЕРА.

• 11 ДНИ ДО ДЖУНГЛАТА.

• КРАЙРЕЧНИ СЕЛА: ПАКСУ, ТУПРА, РОЯ.

• КАМЕННИ ТОТЕМИ — ИЗСЕЧЕНИ ВЪВ ФОРМАТА НА ГОЛЕМИ КОТКИ — ВОДЯТ ДО ЦИТАДЕЛАТА ВИЛКАФОР.

• КОД НА ТОТЕМИТЕ — СЛЕДВАЙ ОПАШКАТА НА ПЪРВИТЕ ТОТЕМИ.

• ВСЕКИ ВТОРИ ТОТЕМ — СЛЕДВАЙ „СЛЪНЧЕВИЯ ЗНАК“.

• ТОТЕМИТЕ СОЧАТ НА СЕВЕР ПРЕЗ ДЖУНГЛАТА КЪМ ПЛАТО, КОЕТО ВОДИ КЪМ ПОДНОЖИЕТО НА ПЛАНИНАТА.

• СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ ТОТЕМ — СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА РЕКАТА КЪМ ПЛАНИНАТА — ЦИТАДЕЛАТА РАЗРУШЕНА.

— Какво искате да кажете с това „горе-долу“? — попита Наш.

— Ами, — отвърна Рейс. — Ръкописът свършва, когато стигат до Вилкафор. Очевидно има още, но следващата част липсва. — Той не прибави, че историята го е заинтригувала и няма търпение да разбере какво се е случило по-нататък. — Сигурен ли сте, че няма повече страници?

— Боя се, че няма. Не забравяйте, че това не е оригиналният ръкопис, а недовършеният му препис от друг монах, направен много години след смъртта на Сантяго, Това е всичко, което вторият монах е успял да препише от оригинала.

Наш се намръщи.

— Надявахме се, че в него е посочено точното местонахождение на идола, но щом го няма, трябва да ми кажете някои по-общи неща: откъде да започнем търсенето. Ако знаем това, разполагаме с техниката, за да го намерим. А ми се струва, че сте научили достатъчно, за да ме упътите.

Рейс прочете записките си на Наш, разказа му историята на Ренко Капак и неговото бягство от Куско. Той му обясни, че Ренко е стигнал до целта си — крепост в подножието на Андите, известна като Вилкафор. И накрая отбеляза, че след като знаят един конкретен факт, ръкописът посочва как да стигнат до цитаделата.

— И какъв е този факт? — попита полковникът.

— Ако приемем, че каменните тотеми още са си по местата — отвърна Уилям, — трябва да знаете какво представлява „Слънчевият знак“. В противен случай не можете да разберете кода на тотемите.

Наш намръщено се обърна към Уолтър Чеймбърс, антропологът, специалист по инките, който седеше на няколко седалки от тях.

— Уолтър, чувал ли си за някакъв „Слънчев знак“?

— За Слънчевия знак ли? Ами, да, разбира се.

— И какво представлява?

Чеймбърс сви рамене и се премести при тях.

— Всъщност това е бенка. Нещо като бенката на професор Рейс. — Той кимна с брадичка към очилата на Уилям, за да посочи тъмното триъгълно петно под лявото му око. Рейс потръпна. Още от малък мразеше тази бенка. Смяташе, че прилича на размазано петно от кафе.

— Инките вярвали, че бенките са отличителни белези — започна антропологът. — Знаци от самите богове. Слънчевият знак е особен вид бенка — точно под лявото око. Особен е, защото според инките бил пратен от тяхното най-могъщо божество — бога на слънцето. Смятало се за огромна чест детето ти да носи такъв белег. Слънчевият знак показвал, че това дете е специално, че му е предопределена велика съдба.

— Значи ако е казано да следваме някоя статуя по посока на Слънчевия знак — попита Рейс, — трябва да тръгнем наляво от нея, така ли?

— Да — колебливо отвърна Чеймбърс. — Поне така ми се струва.

— Какво искаш да кажеш? — свъси вежди Наш.

— Ами, разбирате ли, през последните десет години сред антрополозите се водят разгорещени спорове за това дали Слънчевият знак е от лявата или от дясната страна на лицето. Всички релефи и пиктограми на инките го изобразяват под лявото око на хората и животните. Проблемът обаче е, че според испанските текстове като „Relaciyn“ и „Кралските бележки“ Ренко Капак и Тупак Амару имали такива бенки под дясното си око. Така че в това отношение мненията тотално се разминават.