Матю Райли - Храмът на инките

Ходиха заедно две години. Спортистът с прилични, но не и изключителни оценки по езици и високата красива специализантка по физика, която изпъкваше във всичко.

На Рейс му харесваше. Откриваше у Лорън всичко, за което беше мечтал — интелигентна, общителна, иронично забавна. На купоните на бейзболния отбор тя сияеше като слънце в облачен ден. И когато му се усмихваше, той се разтапяше.

Бе влюбен в нея.

И тогава Лорън спечели едногодишна стипендия за Масачузетския технологичен институт. Тя замина. Той я чакаше. Връзката им се превърна в класическа телефонна любов. Рейс живееше само за ежеседмичния им разговор.

После тя се върна.

Той я чакаше на летището. Носеше пръстен в джоба си. Хиляди пъти беше упражнявал речта си — как ще падне на едно коляно точно в подходящия момент и ще й предложи.

Ала когато излезе през портала, Лорън вече носеше диамантен пръстен на безименния си пръст.

— Съжалявам, Уил — тогава му каза тя. — Хм… срещнах друг човек.

Рейс дори не успя да извади пръстена от джоба си.

Прекара остатъка от следването си заровен в книгите, категорично сам и невъобразимо нещастен.

Завърши четвърти в курса по древни езици и за своя огромна изненада получи предложение да чете лекции в Нюйоркския университет. Тъй като не искаше да прави нищо друго, освен може би да си пререже вените, той прие.

И сега, сега беше скромен професор и работеше в стар кабинет в Ню Йорк, докато тя бе специалистка по теоретична физика и работеше в най-модерния и уважаван институт за военни проучвания в Съединените щати. Хммм.

Никога не беше очаквал отново да я види. Нито пък, помисли си той, бе искал. Но когато сутринта Франк Наш спомена името й, нещо у него прещрака. Любопитстваше да разбере какво е постигнала.

Е, вече всичко му бе ясно — тя беше успяла много повече от него.

Рейс запремигва с клепачи и се откъсна от унеса си.

Върна се в настоящето и откри, че се е втренчил във венчалната й халка.

„Господи, я се стегни“ — помисли си той.

— Франк каза, че си свършил добра работа по ръкописа — рече Лорън.

Уилям се изкашля и прочисти гърлото и ума си.

— Доколкото е по силите ми. Искам да кажа, хм, това не е теоретична физика, но… е, това ми е професията.

— Трябва да се гордееш със себе си — отвърна тя. И му се усмихна. — Радвам се да те видя, Уил.

Рейс положи всички усилия да отговори на усмивката й.

Лорън се изправи и се озърна наоколо.

Трябва да се връщам. Изглежда че скоро ще кацнем.

Когато транспортният самолет тежко се приземи на прашната частна писта в края на долината на Куско, вече беше късен следобед.

Групата се прехвърли на военния камион, докаран в товарния отсек на локхийда. Той се спусна по задната рампа и незабавно потегли на север по зле павиран път към река Урубамба.

Рейс седеше в дъното на камиона до своя телохранител сержант Ван Люън.

Другите членове на експедицията — тримата служители от УСВП, Наш, Лорън и физикът с ястребовото лице Коупланд, антропологът Чеймбърс и археоложката Габи Лопес, поразително млада латиноамериканка — също имаха лични телохранители.

По някое време камионът се изкачи на ниско възвишение и Рейс видя под тях цялата долина на Куско.

Отляво върху покрит със зелена трева хълм, бяха развалините на Саксайхуаман, могъщата крепост, за която се споменаваше в ръкописа. Нейните три реда гигантски стени все още се забелязваха, ала времето ги беше лишило от някогашната им величественост. Внушителната преди четиристотин години цитадела, достойна за царски очи, сега представляваше жалки руини, интересни само за туристите.

Надясно Рейс видя море от покриви — съвременният град Куско. Древната крепостна стена отдавна я нямаше. Зад града се издигаха голите южни планини на Перу — кафяви и сурови, също толкова пусти, колкото бяха величествени заснежените върхове на Андите.

След десет минути камионът стигна до Урубамба, където го чакаше тридесетина годишен мъж в бял ленен костюм и кремава панамена шапка. Казваше се Нейтън Себастиън и беше лейтенант от сухопътните сили на САЩ.

Край дългия Т-образен кей в реката лениво се поклащаха два военни хеликоптера.

Те бяха Бел Текстрън UH–1N — „Хюи“. Само че тези машини бяха малко модифицирани. На мястото на колесниците им бяха монтирани ски за кацане във вода. Под жабешкия нос на единия Рейс видя сложни наглед електронни уреди.

Военният камион спря близо до кея и всички слязоха.

Лейтенант Себастиън се приближи до Наш.