Матю Райли - Храмът на инките

— Хеликоптерите са готови, господин полковник, точно както поискахте.

— Браво, лейтенант. Ами нашите конкуренти?

— Преди десет минути беше направено сателитно сканиране. В момента Романо и хората му летят над Колумбия на път за Куско.

— Господи, вече са над Колумбия — прехапа устни Наш.

— Настигат ни.

— Вероятно ще пристигнат в Куско след три часа, господин полковник.

Наш си погледна часовника. Беше точно 17:00.

— Тогава нямаме много време. Хайде да натоварим хеликоптерите и да потегляме.

Докато Наш говореше, зелените барети вече слагаха шест големи куфара в хюитата. Когато свършиха, дванадесетчленната група се раздели на две и се качи на вертолетите.

Те се издигнаха над реката и оставиха Нейтън Себастиън да стои на кея, хванал с ръка глупавата си шапка.

Двете хюита се носеха над заснежените върхове.

Рейс седеше в дъното на втория хеликоптер и с възхита гледаше величествените планински клисури, над които летяха.

— Смятам, че ни остават около два часа дневна светлина — разнесе се в слушалките гласът на Наш. — Искам максимално да ги използваме. Трябва да намерим първия тотем. Уолтър? Габи?

Чеймбърс и Габи Лопес пътуваха с полковника в първия хеликоптер. Двете хюита летяха над планината към трите крайречни села, споменати в Ръкописа на Сантяго: Паксу, Тупра и Роя.

Според ръкописа щяха да открият първия тотем близо до последното селище, Роя. Антропологът Чеймбърс и археоложката Лопес трябваше да установят точното местонахождение на съвременното село.

И така, помисли си Рейс, пътуването, отнело на Ренко Капак и Алберто Сантяго единадесет дни, сега щеше, да продължи петдесет минути. След като близо час се носиха над острите върхове на Андите, изведнъж планината остана зад тях и Уилям видя обширна зелена равнина, която се простираше до хоризонта. Началото на огромната низина на Амазонка.

Продължиха на североизток ниско над джунглата. Витлата на двата хеликоптера разкъсваха смълчания следобеден въздух.

Минаха над няколко реки, дълги кафяви ленти, кои то се извиваха през гъстата гора. От време на време виждаха по бреговете останки от древни села, някои с каменни руини в средата на площадите, други просто обрасли с бурени.

Накрая Рейс зърна бледо електрическо сияние на смрачаващия се хоризонт.

— Златната мина „Мадре Де Диос“ — поясни Лорън и се наведе към него, за да погледне навън. — Една от най-големите открити мини в света, както и една от най-усамотените. В този район няма други следи от цивилизация. Мината представлява просто огромна конична яма. Чух, че миналата година била изоставена. Сигурно пак са я откри…

В този момент по радиостанцията се разнесоха възбудени гласове. Чеймбърс и Лопес разпалено говореха за селото точно под двете хюита.

Следващия глас, който чу Рейс, принадлежеше на Франк Наш. Полковникът нареждаше на хеликоптерите да кацнат.

Хюитата се приземиха на пуста поляна край речния бряг и перките им накараха високата трева да полегне. Наш, Чеймбърс и Лопес слязоха от хеликоптера.

В центъра на поляната се издигаха покрити с мъх каменни блокове. След като няколко минути ги разглеждаха и сравняваха с бележниците си, антропологът и археоложката стигнаха до заключението, че това почти със сигурност е древната Роя.

Рейс и останалите от групата също слязоха от вертолетите и се пръснаха в джунглата. Десет минути по-късно Лорън намери първия каменен тотем — на около петстотин метра на североизток от селището.

Уилям благоговейно стоеше пред гигантската каменна статуя.

В действителност тя изглеждаше много по-страшна, отколкото си я представяше.

Беше висока около два и седемдесет, цялата вандалски покрита с кръстове и християнски символи, надраскани по камъка от богобоязливите конквистадори преди четиристотин години.

Ала Рейс никога не бе виждал нещо, подобно на каменното изображение на рапа. Фигурата вдъхваше ужас.

От нея капеше вода. И този пласт влага, който я покриваше, имаше изключително странен ефект — каменната статуя наистина изглеждаше жива.

Застанал пред древната скулптура, той мъчително преглътна.

— Господи.

След като откриха първия тотем, те бързо се върнаха в хеликоптерите и излетяха.

Водеше групата на Наш. Хюитата се носеха ниско над джунглата в посоката, в която сочеше опашката на рапа.

Рейс чу в слушалката си гласа на полковника:

— … включи магнитомера. Когато засечем втория тотем, ще минем на прожектори…