Матю Райли - Храмът на инките

Здесь есть возможность читать онлайн «Матю Райли - Храмът на инките» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Прочие приключения, Путешествия и география, Триллер, Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Храмът на инките: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Храмът на инките»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Не нарушавайте златните правила!
Един камък, в края на 20-ти век, може да се използва за създаването на съвършено ново оръжие. Дълбоко в перуанските джунгли започва надпреварата на века. Надпревара за откриването на легендарен идол на инките — идол, направен от странен камък.
Американците искат този идол на всяка цена… Искат го и други… Единствените следи за идола се крият в ръкопис отпреди четиристотин години.
Професор Уилям Рейс — млад лингвист, е принуден въпреки нежеланието си да преведе ръкописа и да насочи военните към идола.
И така започва операцията. Операция, която ще отведе Рейс и неговите спътници при тайнствен храм в подножието на Андите. Храм, в който дебне опасност. Но едва когато го отварят, те откриват, че са нарушили едно златно правило…
Някои врати трябва да останат затворени!

Храмът на инките — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Храмът на инките», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Браво, брат Алберто — рече князът, докато лежах в калта и зяпах тотема. — Ти откри първия от тотемите, които ще ни отведат във Вилкафор.

— Как ще ни отведат там? — попитах аз и се изправих.

Ренко отвърна:

— Има един код, известен само на най-висшите благородници на инките…

— Но ако ти го разкрие, ще трябва да те убие — грубо захилен се обади Басарио.

Князът снизходително му се усмихна.

— Вярно е — каза той. — Но в случай че умра, някой трябва да изпълни задачата ми. И за тази цел трябва да знае кода на тотемите. — Ренко се обърна към мен. — Надявам се, че си готов да приемеш тази отговорност, Алберто.

— Аз ли? — мъчително преглътнах.

— Да, ти. Алберто, виждам у теб качествата на герой, макар че ти не го усещаш. Ти си много по-честен и смел от средния човек. Не бих се поколебал да поверя съдбата ни моя народ в твоите ръце, в случай че ме сполети най-страшното. Ако си съгласен, разбира се.

Аз сведох глава и кимнах.

— Добре — зарадва се Ренко. — Ти, от друга страна — кисело се усмихна на Басарио той, — би ме накарал сериозно да се съмнявам. Остави ни сами.

Когато престъпникът се отдалечи, князът се наведе към мен и посочи към каменното изображение.

— Кодът е прост: следвай опашката на рапа.

— Следвай опашката на рапа… — повторих аз и се вгледах в тотема. Естествено, от задната му част стърчеше тънка опашка, която сочеше на север.

— Но — внезапно повдигна показалец Ренко, — не всеки тотем трябва да се разбира по този начин. Това правило е известно само на най-висшите благородници. Всъщност аз го научих от върховната жрица на Кориканча, едва когато отидохме да вземем идола.

— Какво е това правило? — попитах аз.

— Всеки втори тотем е за заблуда. В тези случаи следвай тотема в посоката на Слънчевия знак.

— На Слънчевия знак ли?

— Белег, който прилича на този тук — отвърна Ренко и посочи малката триъгълна бенка под лявото си око, тъмнокафявото петно, което приличаше на обърната наопаки планина. — При всеки втори тотем не трябва да се ръководим опашката на рапа, а от посоката на Слънчевия знак.

— А какво ще стане, ако последваме опашката на рапа? След като не открият други тотеми, накрая враговете ни няма ли да разберат, че се движат в грешната посока?

Ренко се усмихна.

— О, не, Алберто. Даже да тръгне в грешната посока, човек ще намери други тотеми. Но те само ще отведат измамения пътник още по-надалеч от цитаделата.

И така, ние последвахме тотемите през джунглата.

Те бяха на различни разстояния един от друг, някои само на няколкостотин крачки от предишния, други — на няколко километра, така че трябваше да внимаваме. Често ни помагаха реките, защото понякога тотемите се намираха на брега.

Пътувахме на север и пресякохме обширната низина на джунглата. Стигнахме до друго плато, което водеше към планината.

То се простираше от север на юг, чак докъдето ни стигаше погледът — гигантско плато, покрито с буйна растителност, стъпало, създадено от Господ Бог наш, за да му помогне да пристъпи от джунглата в подножието на планината. По цялата си дължина то бе осеяно с водопади. Пред нас се разкриваше наистина величествена гледка.

Покатерихме се по стръмния му и скалист източен склон, като мъкнехме с нас тръстиковите канута и веслата. Тогава намерихме последния тотем и той ни упъти срещу течението на реката към гигантската покрита със сняг планина, която се извисяваше над джунглата.

Отново заплавахме под проливния следобеден дъжд. Скоро обаче той сиря и се вдигна мъгла, която придаде на джунглата зловещ вид. Светът странно се смълча и горските звуци кой знае защо стихнаха.

Не пееха птици. Из храсталаците не шумоляха гризачи.

Обзе ме страх.

Тук нещо не беше наред.

Ренко и Басарио също трябва да го бяха усетили, защото загребаха по-бавно. Те безшумно потапяха веслата си в гладката водна повърхност, сякаш не смееха да нарушат неестествената тишина.

Реката направи завой и после изведнъж видяхме на брега град, сгушен в полите на огромната планина. Сред няколко колиби гордо се издигаше внушителна каменна сграда и цялото селище бе заобиколено от широк крепостен ров.

Цитаделата Вилкафор.

Ала никой от нас не се интересуваше от голямата цитадела. Нито пък обръщахме внимание на разрушеното селище около нея, от което все още се вдигаше пушек.

Не. Ние виждахме единствено труповете, десетките трупове, които лежаха по главната улица на града.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Храмът на инките»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Храмът на инките» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Храмът на инките»

Обсуждение, отзывы о книге «Храмът на инките» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x