Джеймс Купър - Следотърсача

Докато този въпрос се обсъждаше близо до хакборда, Мейбъл седеше мълчаливо до корабната стълба. Мистър Мюр беше слязъл долу, за да се погрижи за удобствата си, а Джаспър стоеше малко настрани със скръстени на гърдите ръце. Очите му блуждаеха от платната към облаците, от облаците към тъмните очертания на брега, оттам към езерото и накрая пак се връщаха на платната. Нашата героиня също се беше вглъбила в своите мисли. Вълненията на неотдавнашното пътуване, събитията, които отбелязваха деня на нейното пристигане във форта, срещата с един баща, който всъщност беше чужденец за нея, необичайността на положението й в гарнизона и сегашното пътуване — всичко това се нижеше пред мисления й взор като една дълга върволица от спомени, сякаш бяха изминали месеци.

Трудно й беше да повярва, че тъй скоро е напуснала града и привичките на цивилизования свят и особено се удивляваше на това, че събитията, които се бяха разиграли по време на спускането им по Осуиго, са оставили толкова слаби следи в съзнанието й. Тя беше твърде неопитна, за да знае, че изобилието от впечатления ускорява видимо хода на времето и че при бързата им смяна по време на пътуване незначителните епизоди придобиват мащабите на събития. Тя се стараеше да подреди в съзнанието си дати и дни в желанието да се убеди, че познава Джаспър, Следотърсача и дори своя собствен баща едва от седмици. Мейбъл беше по-скоро девойка с богата душа, отколкото с богат ум, макар че не беше лишена от него, и й беше трудно да определи силата на чувствата си към тези, които доскоро й бяха съвсем чужди. Тя не беше привикнала да размишлява върху преживяванията си и да вниква в чувствата, които те предизвикват у нея. Но чистата й душа до този миг не беше изпитала пагубното влияние на недоверието и тя не подозираше нищо лошо у своите поклонници. Най-малко от всичко би могло да й мине през ума, че някой от спътниците й е изменник, предател на краля и държавата.

По времето, което ние описваме, Америка хранеше необикновена привързаност към немската фамилия, която тогава владееше английския престол, защото, както обикновено се случва, добродетелите и съвършенствата, приписвани на трона от хитрите лицемери, които го заобикалят, стават политическо верую на лековерните и наивни хора от по-отдалечените краища. Тази истина несъмнено е валидна и днес, що се отнася до „чудесата на републиката“, както е била и тогава по отношение на онези далечни владетели, чиито съвършенства е било разумно да хвалиш, а недостатъците — да премълчаваш, за да не те обвинят в измама.

Вследствие това ограничение на свободата на мисленето общественото мнение изцяло е зависело от интригантството и лукавщината на нечестни политикани и широката маса, която се е гордеела със своите успехи и познания, получавала сведения за всичко, което е засягало интересите на господстващата класа от втора ръка, при това от хора, изцяло послушни на волята на онези, които дърпат конците зад кулисите.

Макар и притискани от французите, които по това време обграждали британските колонии със свои крепости и поселища, осигурявайки си за съюзник индианците, американците едва ли са обичали англичаните толкова, колкото са мразели французите. И хората живеещи по онова време, сигурно биха сметнали за съвършено немислим съюза, сключен след някакви си двадесет години между американските поданици на британската корона и нейните изконни врагове. С една дума, в колониите мненията така се преувеличавали, както и модите. И ако предаността към короната в Лондон представлявала само един вид политическа игра, то в Ню Йорк тя тъй се преувеличавала, че се превръщала в непоколебима вяра, способна едва ли не да повдигне планини. По тези причини недоволството било рядко явление, а измяната към краля в полза на Франция или на французите изглеждала в очите на жителите на колониите страшно злодеяние. Мейбъл в никакъв случай не можеше да заподозре Джаспър в престъплението, в което той тайно беше обвинен. И ако заобикалящите я се терзаеха от мъките на съмнението, то тя беше изпълнена с безгранично женско доверие. Никакви намеци още не бяха достигнали до ушите й, а собственият й разум никога не би й внушил подобна мисъл. Картините от миналото и настоящето, които бързо се редуваха в живото й въображение, бяха безоблачни и нищо в тях не хвърляше сянка върху човека, към когото изпитваше влечение. Тя остана замислена още четвърт час, а всичко около нея беше изпълнено с непомрачено спокойствие. Есенната нощ беше толкова красива, че още повече усилваше чувствата, които новите впечатления пораждат у младите, здрави и щастливи същества. Времето беше топло, както много рядко бива в тези области дори и през лятото, а лекият повей от сушата носеше със себе си прохладата и уханието на гората. Вятърът не беше силен, но весело гонеше „Вихър“ напред и поддържаше вниманието будно, тъй като тъмнината винаги се съпътства от известна несигурност. Джаспър очевидно беше в добро настроение, ако се съди по няколкото думи, които той размени с Мейбъл.