Джеймс Купър - Следотърсача

Платната бяха опънати, макар във въздуха да не се чувстваше и най-слаб полъх, а езерото беше така гладко и спокойно, че на кутера не се усещаше никакво движение. Речното течение го беше отнесло на малко повече от половин миля от брега и сега той лежеше неподвижен, сякаш прикован на място, прекрасен със своите пропорции и форми. Младият Джаспър се намираше на юта, достатъчно близо, за да чува откъслеци от разговора, който се водеше между Мейбъл и интенданта, но младежът беше твърде скромен и стеснителен и прекалено погълнат от задълженията си, за да направи опит да се намеси в него. Прекрасните сипи очи на Мейбъл следяха всяко негово движение с такова очарователно любопитство, че неведнъж се налагаше интендантът да повтаря своите комплименти, за да ги чуе девойката, дотолкова беше заета тя да следи всичко, което ставаше на кутера, и можем да добавим, безразлична към красноречието на събеседника си. Накрая дори и мистър Мюр замлъкна и над водата се възцари пълна тишина.

Скоро наблизо до форта се чу изтрополяването на гребло в лодка и звукът отекна така отчетливо, сякаш се беше разнесъл на самата палуба. После долетя някакво тихо шумолене, сякаш въздъхна самата нощ, платната запърхаха, мачтата заскърца и кливерът заплющя. След тези добре познати звуци кутерът леко се наклони настрани и платната му се издуха.

— Ето го и вятъра, Акдърсън! — извика Джаспър на най-старшия от моряците. — Грабвай руля!

Тази кратка заповед беше незабавно изпълнена, рулят се обърна така, че да следва посоката на вятъра, носът на кутера леко се отпусна. След няколко минути водата са запени, заклокочи под форщевена 51 51 Форщевен — носовата част на кила. — Б. пр. , „Вихър“ се плъзна по езерото и се понесе със скорост пет мили в час. На кутера всичко се вършеше мълчаливо, докато Джаспър не даде отново команда:

— Отпускайте постепенно шкотите 52 52 Шкота — въже за спъване на долния ъгъл на платното. — Б. пр. и се придържайте до брега.

В този момент именно тримата мъже излязоха от задната каюта и се изкачиха на палубата.

— Както се вижда, нямаш голямо желание да се доближаваш много до нашите съседи французите, Джаспър — забеляза Мюр, който се възползва от случая да възобнови разговора. — Това е добре, това е добре, най-малко аз ще взема да те укорявам за твоята предпазливост, защото мразя канадците не по-малко от теб.

— Аз се придържам към този бряг заради вятъра, мистър Мюр. На късо разстояние до сушата бреговият вятър винаги е по-силен, стига обаче да не се приближиш дотолкова, че да попаднеш в завета на дърветата. Трябва да прекосим залива Мексико, а после спазвайки същия курс, ще излезем в открити води.

— Радвам се все пак, че не се налага да прекосим Мексиканския залив — намеси се Кап. — Това е част от света, която не бих желал да посетя с такава езерна черупка, като вашата. Кажете, мастьр Сладка вода, при буря вашият кутер подчинява ли се на руля?

— Дори много добре, мастьр Кан, но охотно се подчинява и на вятъра, както и всеки друг кораб, когато се движи много бързо.

— Предполагам, че ви се намират такива неща като рифове 53 53 Рифове — ленти, нашити върху платно. При използването им площта на платното се намалява, — Б. пр. , макар че едва ли имате случай да ги използвате?

С крайчеца на окото си Мейбъл забеляза усмивката, която за миг пробяга по красивото лице на Джаспър, но освен нея никой друг не долови този моментен израз на учудване и презрение.

— Имаме рифове и често ни се случва да си служим с тях — кротко отвърна младият човек. — Преди да стигнем до местоназначението си, може би ще ни се представи възможност да ви покажем как го правим, защото небето на изток започва да тъмнее, а дори и над океана вятърът едва ли се носи така бързо, както над езерото Онтарио.

— Ето какво значи невежество! В Атлантическия океан съм наблюдавал вятърът да се върти в кръг и в продължение на цял час бясно да тресе платната, а корабът стои на едно място като закован и не знае накъде да се обърне.

— Ние тук, разбира се, нямаме такива внезапни промени — отвърна кротко Джаспър, — но и на нас ни се случва понякога да попаднем под неочакваните капризи на вятъра. Надявам се обаче, че този брегови вятър ще ни завари поне до първите острови, а там вече няма опасност да бъдем забелязани и последвани от някоя наблюдателна лодка от Фронтеняк.

— Мислите ли, че французите държат разузнавачи в открито езеро, Джаспър? — попита Следотърсача.