Джеймс Купър - Следотърсача

— Изминаха вече много години, откакто ти започна да делиш с мене всички трудности и опасности, които крие гората, приятелю.

— Да, сержанте, да. Ето защо понякога се безпокоя, че съм малко стар за Мейбъл. Та тя още не беше родена, когато ние с тебе, рамо до рамо, вече се биехме срещу французите.

— Това да не те тревожи, Следотърсачи. Аз бях почти на твоите години, когато най-после успях да склоня нейната майка да ми стане жена. Освен това Мейбъл е сериозно и разсъдливо момиче. За нея естествено най-важното от всичко е характерът па човека. Младеж като Джаспър Сладката вода никога не би могъл да спечели благоволението й, макар че е и млад, и хубав.

— А нима Джаспър мисли да се жени? — простичко, но сериозно попита Следотърсача.

— Надявам се, че засега не… Или поне дотогава, докато не докаже на всички, че е достоен да има жена.

— Джаспър е смел и доблестен младеж и в професията си няма равен на себе си. Той с пълно право може да си търси жена, както и всеки друг.

— Ще ти кажа прямо и откровено, Следотърсачо: доведох те тук, за да поговоря с тебе именно за този младеж. Майор Дънкън е получил някакви сведения, които са го навели на подозрението че Джаспър е предател и се е продал на врага. Аз бих искал да чуя твоето мнение по този въпрос.

— Не те разбирам.

— Казвам, че майорът подозира Джаспър в измяна, подозира го, че е шпионин на французите — най-лошото от всичко, че са го подкупили да ни предаде. Затова са предизвестили майора с писмо и той ме натовари да не изпускам из очи ни едно движение на младежа, защото се страхува, че ще се натъкнем на врага, когато най-малко ще го очакваме, и то по вина на Джаспър?

— Дънкън Лунди ли ти каза това, сержанте?

— Той самият, Следотърсачо, и макар че не исках да повярвам и една дума от цялото това обвинение срещу Джаспър, сега вече нещо отвътре ми подсказва, че не бива да му се доверявам. Ти вярваш ли в предчувствията, приятелю?

— В какво, сержанте?

— В предчувствията — един вид тайно предвиждане за нещата, които предстоят да се случат. Шотландците в нашия полк много вярват в предчувствията, а моето мнение за Джаспър така бързо се мени, че започвам да се чудя дали те действително не са прави в схващанията си.

— Но ти си разговарял с Дънкън Лунди за Джаспър и неговите думи са породили тези съмнения в душата ти.

— Не, ни най-малко. Докато разговаряхме с майора, моите чувства към момчето бяха съвсем други. Аз дори се опитах да го убедя, доколкото мога, че е несправедлив към Джаспър. Но сега виждам, че е безполезно да се мъчиш да отбегнеш от предчувствията и се боя, че подозренията на Лунди не са съвсем неоснователни.

— Не разбирам нищо от предчувствия, сержанте, но познавам Джаспър Сладката вода още от дете и имам такова доверие в неговата честност, каквото имам и в своята или в честността на Голямата змия, да речем.

— Но Голямата змия. Следотърсачо, не по-зле от всеки друг умее да устройва засади и какви ли не военни хитрости.

— Такава му е природата, сержанте, такава е природата на цялото му племе. Нито червенокожият, нито бледоликият могат да променят природата си. Но Чингачгук не е човек, чиито постъпки могат да будят предчувствия.

— Това е така. И аз самият днес сутринта не мислех нищо лошо за Джаспър. Но от момента, когато у мене се породиха тези предчувствия, струва ми се, Следотърсачо, че момчето ходи по палубата някак неестествено, не така бързо, какъвто му е навикът, че е мълчаливо, мрачно и замислено, като човек, на чиято съвест тежи нещо.

— Джаспър никога не е бил шумен. Той сам казва, че щом корабът шуми, нещо не му е в ред. И мастър Кап напълно е съгласен с това. Не, не, няма да повярвам на никакви подозрения срещу Джаспър, докато не получа доказателства. Повикай шурея си, сержанте, и нека го попитаме какво мисли и той по този въпрос. Да легнеш да спиш с подозрение към приятеля си, е все едно да си напълнил сърцето си с олово. Не вярвам на твоите предчувствия!

Сержантът се съгласи, макар да не виждаше особен смисъл в това, и Кап беше повикан да вземе участие в съвета. Тъй като Следотърсача беше по-сдържан и спокоен от приятеля си, той пое върху себе си задължението на посредник.

— Повикахме ви да дойдете тук, мастър Кап — започна той, — за да ви попитаме не сте ли забелязал нещо особено в поведението на Сладката вода тази вечер.

— Предвид на това, че се намираме върху прясна вода, аз не виждам нищо необикновено в постъпките му, Следотърсачо. Ако се намирахме върху солена вода, тогава много от тях биха ми се сторили неправилни.