Джеймс Купър - Следотърсача

— Нищо чудно и така да е, но вкусовете и прищевките нямат нищо общо с реда. Армията трябва да разчита единствено на своите интенданти. Разпуснатостта на местните войници твърде отдавна внася безпорядък във войсковите части на кралската армия, за да си затваряме повече очите.

— Простете, ваше благородие, но и генерал Брадок се е вслушвал в съветите на полковник Уошингтън.

— Стига с този Уошингтън! Всички вие тук, колонистите, се поддържате един друг, сякаш сте свързани в някакъв проклет съюз.

— Мисля, че негово величество няма по-верни поданици от американците, сър.

— В това, струва ми се, си прав, Дънъм. Аз може би малко се поразгорещих? Но теб, сержанте, разбира се, не те причислявам към местните войници. Макар и да си роден в Америка, едва ли по-добър войник от теб е носил мускет на рамото си.

— Ами полковник Уошингтън, сър?

— Е, хайде! И полковник Уошингтън може да бъде добър поданик на краля. Той е истинска рядкост за Америка и струва ми се, мога да му отдам тази чест, която ти изискваш. А сега ми кажи, не се ли съмняваш малко в знанията и умението на този Джаспър Сладката вода?

— Момчето ги е доказало на дело, сър, и може да се справи с всяка задача, която му се възложи.

— Прякорът му е френски и цялото си детство е прекарал във френските колонии — не тече ли в жилите му френска кръв, сержанте?

— Нито капка, ваше благородие. Бащата на Джаспър е мой стар приятел, майка му произхожда от много честно и почтено семейство, а той самият е роден в тази колония.

— А как е станало тъй, че толкова дълго е живял сред французите и откъде иде прякорът му? Разбрах, че говори и езика им дори.

— Всичко това може да се обясни много лесно, майор Дънкън. Момчето било оставено на грижите на един стар моряк, участник в миналата война, и то заобичало водата като същинска патица. Ваше благородие знае, че ние фактически нямаме истински пристанища на Онтарио, ето защо Джаспър е прекарал дълго време от другата страна на езерото, където французите още от преди петдесет години държат корабите си. Там естествено е научил езика им, а името си получил от индианците и канадците, които обичали да назовават хората според качествата им.

— Добре, но един французин е лош учител за английския моряк.

— Моля да ме извините, сър, но Джаспър е научил своето изкуство от английски моряк, който е плавал под вимпела на краля и отлично е разбирал от работата си, а струва ми се, майор Дънкън, един английски поданик, който отлично разбира от работата си, няма да стане по-лош от това, че е роден в колониите.

— Може би не, сержанте, може би не, но няма и да стане по-добър. Този Джаспър се държи отлично, откакто му поверих командването на „Вихър“. Никой не би могъл да прояви повече преданост и усърдие.

— И повече смелост, майор Дънкън. Безкрайно съжалявам, сър, че у вас са се породили съмнения относно предаността на Джаспър.

— Дълг на войника, комуто е поверена грижата за такъв отдалечен и важен пост като този, е никога да не отслабва бдителността си. Ние имаме двама от най-коварните противници, които светът е сътворил — мингосите и французите. И не бива да пренебрегваме нищо, което може да ни доведе до беда.

— Надявам се, ваше благородие, че ме намирате достоен да ми доверите причината, която ви кара да се съмнявате в Джаспър, щом веднъж сте ме сметнал годен да ми поверите командването на експедицията.

— Не ти я казах, Дънъм, не защото нямам доверие в теб, а защото ми е неприятно да разпространявам лоши неща за човек, за когото досега съм имал добро мнение. Ти навярно високо цениш Следотърсача, иначе не би се решил да му дадеш дъщеря си?

— За честността на Следотърсача съм готов да отговарям с живота си, сър — отвърна сержантът твърдо и с достойнство, което порази началника му. — Този човек не познава притворството.

— Искам да вярвам, че е така, Дънъм, и все пак последните сведения объркаха всичките ми предишни представи. Получих едно анонимно писмо, сержанте, в което ме съветват да бъда нащрек с Джаспър Уестърн или както го наричат още — Джаспър Сладката вода, който, както твърди подателят, бил подкупен от противника ни. Накрая се намеква, че скоро ще ми бъдат изпратени по-подробни и по-точни сведения.

— Писма без подпис едва ли заслужават внимание във военно време, сър.

— Както и в мирно време, Дънъм. При обикновени обстоятелства няма човек, който повече от мен да презира съчинителите на анонимни писма. Такава постъпка говори за слабохарактерност, за низост и безчестие и често е доказателство за вероломство и за други пороци. Но когато става дума за военни въпроси, нещата не стоят така. Освен това в писмото ми посочват някои подозрителни обстоятелства.