Джеймс Купър - Следотърсача

— Защо говориш така, Следотърсачо? Напротив! Те ще се постараят този отличен водач да стане още по-добър. Ти не ни познаваш, ако мислиш, че аз или баща ми бихме желали да се промениш. Остани си такъв, какъвто си — честен, почтен, добросъвестен, безстрашен, умен и изпитан водач и нито моят скъп баща, нито аз ще променим мнението си за тебе.

Беше вече съвсем тъмно и Мейбъл не виждаше развълнуваното лице на събеседника си. Но по това, с каква пламенност и откритост говореше, беше съвсем ясно, че тя не изпитва никакво смущение и че думите й са напълно искрени.

Страните й бяха леко поруменели наистина, защото пламенните й думи бяха плод на най-чистосърдечни чувства, но душата й не изпитваше трепет и сърцето й биеше с все същия равномерен ритъм. Накратко казано, с поведението си тя открито и прямо показваше почитта и благоразположението си към един мъж, който с качествата и постъпките си напълно го бе заслужил, без да изпитва онова вълнение, което обикновено съпътства, излиянията на по-нежни чувства.

Но Следотърсача беше твърде неопитен, за да долови разликата. Колкото и скромен да беше, думите на Мейбъл събудиха у него надежда. Той не искаше или по-точно не беше в състояние да се изкаже докрай, затова се дръпна настрани и цели десет минути мълчаливо гледа, звездите, опрян на пушката си.

В това време на бастиона, както вече споменахме, Лунди и сержантът водеха последен разговор.

— Прегледа ли раниците на войниците? — попита майор Дънкън, след като хвърли поглед на представения му от сержанта писмен доклад, който той не можеше да прочете в тъмнината.

— Всички до една, ваше благородие.

— А мунициите и оръжието?

— Всичко е в пълен ред, майор Дънкън, и е готово за действие.

— Подбра хората по моя списък, нали, Дънъм?

— Без изключение, сър. По-добри хора в целия полк не могат да се намерят.

— На теб ще са ти нужни най-добрите войници, сержанте. Вече три пъти правихме този опит под началството на наши млади офицери. Те всички ме убеждаваха, че ще успеят, но се провалиха. След толкова подготовка и разноски не ми се ще да изоставя проекта, който бяхме замислили, но този опит ще бъде последен и успехът му ще зависи изключително от теб и Следотърсача.

— Можете да разчитате изцяло и на двама ни, майор Дънкън. Задачата, която сте ни поставил, е напълно по силите и опитността ни, затова, вярвам, че ще я изпълним с чест. Сигурен съм, че за Следотърсача тази работа няма да представлява и най-малка трудност.

— Да се надяваме, сержанте. Странен човек е той, Дънъм, и дълго време беше загадка за мене, но сега като го опознах, го уважавам много повече от който и да генерал от войската на негово кралско величество.

— Надявам се, сър, че ще погледнете с одобрение на брака между него и Мейбъл, който аз така силно желая и насърчавам.

— Колкото до това, сержанте, времето ще покаже — отвърна Лунди с усмивка, която в тъмнината Дънъм не можа да забележи. — Често пъти е по-трудно да се справиш с една жена, отколкото с цял полк войници. Впрочем на теб ти е известно, че и интендантът, който също може да ти стане зет, ще участва в експедицията, нали? Надявам се, че ще му дадеш възможност, както и на останалите претенденти, да спечели благосклонността на дъщеря ти.

— Ако уважението ми към неговия чин не би ме накарало да го сторя, то вашето желание е достатъчно, сър.

— Благодаря ти, Дънъм. Ние с тебе вече дълго служим заедно и трябва да се зачитаме взаимно, независимо от различното ни положение. Но ме разбери добре: не те моля да оказваш предпочитание на Дейвид Мюр, а да му дадеш само възможност свободно да участва в тази надпревара. В любовта, както и във войната, всеки сам трябва да си извоюва победата. Впрочем сигурен ли си, че провизиите са разчетени правилно?

— Аз отговарям за това, майор Дънкън, но дори и да не са, едва ли ще почувстваме недостиг от храна с такива ловци като Следотърсача и Голямата змия.

— Така не бива, Дънъм — прекъсна го Лунди остро. — Ето какво значи да се родиш и обучаваш в Америка! Един истински войник никога не разчита на друго освен на интенданта си за снабдяване с провизии и аз не искам хора от моя полк първи да дават пример за нарушаване на това правило.

— Остава само да наредите, майор Дънкън, и всичко ще бъде изпълнено. Но все пак, ако смея да забележа, сър…

— Говори спокойно, сержанте, ти говориш с приятел.

— Искам само да кажа, че дори шотландците обичат еленово месо и птици не по-малко от свинско, когато е трудно да се доставят.